Правно основаиние: ЗКПО, чл. 55
Относно: Категоризиране на амортизируем актив съгласно чл. 55 от ЗКПО и деклариране на договор за управление и контрол на членове на борд в декларации № 1 и № 6
1. В коя категория съгласно чл. 55 от ЗКПО попадат колесните товарачи като се има предвид, че те служат за товаро-разтоварна дейност, подемни машини са, но имат двигател и колела и са регистрирани в КАТ за движение по пътищата.
2. Членовете на борда на директорите трябва ли да се посочват и с какъв код в декларации № 1 и № 6 като за тях се удържа само данък върху доходите на физическите лица и същите се осигуряват на максималния размер към други дружества.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:
С разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗКПО данъчните амортизируеми активи са групирани в седем категории. При това групиране се забелязва стремеж на законодателя да стимулира инвестициите в определени видове активи чрез процента на амортизационните норми, докато за целите на счетоводството амортизационните норми обичайно трябва да се основават на реалния полезен живот на активите. В тази връзка следва да се отбележи, че не е налице тъждественост при определяне на амортизационната норма за данъчни и счетоводни цели. От друга страна нито ЗКПО, нито счетоводното законодателство регламентират правила, по които даден актив да бъде причислен към една или друга категория или група. В тази връзка от полза може да бъде Единният класификатор на основните средства (ЕКОС). Същият е издаден от Комитета за социална информация към Министерския съвет. Комитетът за социална информация понастоящем не съществува, но негов правоприемник е Националният статистически институт. Поради липса към настоящия момент на по-актуална подробна класификация на дълготрайните активи, може да се ползва ЕКОС, който макар и отдавна издаден, съдържа сравнително изчерпателна информация за различни групи и видове активи.
В ЕКОС товарачите са посочени с код 4 48 3540, като част от подгрупа 4 48 3000 “Оборудване и машини строителни” и група 4 00 0000 “Производствени машини и оборудване”. Тази категоризация отговаря на категория ІІ амортизируеми активи по смисъла на ЗКПО.
Същевременно по смисъла на Закона за движението по пътищата (ЗДП), който урежда правоотношенията, свързани с правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по тези пътища и т.н., товарачите могат да бъдат причислени към самоходните машини. Съгласно § 6, т. 16 от ДР на ЗДП „самоходна машина“ е съоръжение или машина, предназначена за извършване на специфични дейности и движеща се или придвижвана по пътищата само по изключение. Такива са: електрокарите, мотокарите и самоходната земеделска и горска техника по смисъла на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, строителните машини, верижните специални и верижните бронирани машини от Българската армия и Министерството на вътрешните работи и други подобни.
Когато самоходните машини се придвижват по пътищата, те се приравняват на пътни превозни средства (§ 6, т. 10 от ДР на ЗДП). Доколкото обаче самоходните машини, в т.ч. и товарачите, са предназначени преимуществено за дейности, различни от превозване на товари, следва да се направи извод, че те не представляват транспортни средства по смисъла на категоризацията, направена в чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, а попадат в категория ІІ – машини, производствено оборудване, апаратура (чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗКПО).
При категоризирането на данъчните амортизируеми активи може да се ползва и Класификацията на продуктите по икономически дейности (КПИД-2008), доколкото предвид нейното предназначение и обхват е възможно същата да послужи за целите на чл. 55 от ЗКПО.
С оглед липсата на подробна актуална нормативна уредба за категоризиране на амортизируемите активи, е необходимо да се подчертае, че при определяне на принадлежността на даден актив към някоя от категориите, визирани в чл. 55, ал. 1 от ЗКПО трябва да се изхожда от неговия вид, характеристики и най-вече предназначението му при осъществяване на дейността на данъчно задълженото лице.