Kорекции на ползван данъчен кредит от лизингополучателя от лизингодателя

Чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
 Директива 2006/112/ЕО- чл. 135, пар. 1, б. „б“

                                                                
В запитването е посочено, че като лизингополучател ползвате данъчен кредит  по фактури за дължими лизингови вноски , по договор за финансов лизинг .
По време на лизинговият период  е настъпла тотална щета на автомобила по вина на шофьора управлявал автомобила и лизингодателя ,като собственик на актива е получил застрахователно обезщетение.
Поставен е  въпроса относно извършване на корекции на ползван данъчен кредит от лизингополучателя ,от лизингодателя и в тази връзка налице ли  са основания за префактуриране на корекцията на лизингополучателя.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
За разлика от счетоводното законодателство, което дели договорите за лизинг на две основни групи: финансов и експлоатационен лизинг, за целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС съществуват други понятия: договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост и договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост съгл. чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Има се предвид, че опцията дава право на лизингополучателят да придобие правото на собственост върху стоката след изтичане на срока на лизинга с допълнително заплащане, различно от дължимите вноски по договора съгл. чл. 12, ал. 5 от ППЗДДС, или пък да се откаже от опцията.
За целите на ЗДДС при договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката лизинговите вноски, приема характера и белезите на доставка на услуга (предоставяне на актив за ползване срещу възнаграждение, което предоставяне не е приравнено на доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗДДС), независимо от това, че съгласно т. 3.3, б. „б“ от Счетоводен стандарт 17 „Лизинг“ лизинговият договор се класифицира като финансов, когато наемателят притежава опция за закупуване на актива на цена, която се очаква да бъде значително по-ниска от справедливата стойност към датата, на която опцията става изпълнима, като в началото на лизинговия договор в голяма степен е сигурно, че опцията ще бъде упражнена.
По силата на чл. 342, ал. 3 от ТЗ лизингополучателят може да придобие вещта по време на договора или след изтичането на срока му, като до този момент стоката се счита собственост на лизингодателя.
В тази връзка на основание чл. 79, ал. 3 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит.
В случай на тотална щета /при кражба или при бракуване на актив вследствие на ПТП или пожар по вина на лизингополучателя/, за който са изплатени част от вноските и собствеността не е прехвърлена на лизингополучателя, корекция по реда на чл. 79, ал. 6, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за приспаднатия при закупуването данъчен кредит ще извърши лизингодателя.
Начисленият ДДС за лизинговите вноски не подлежи на корекция от страна на лизингополучателя, защото те представляват данъчна основа на доставка на услуги, а до момента, в който е погинала веща същата  не е придобита от лизингополучателя.
В случай, че на основание чл. 25, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е начислен при предаването на актива, то съгласно чл. 115, ал. 6 от ЗДДС при прекратяването или развалянето на договора лизингодателят следва да издаде кредитно известие за цялата сума, т. е. налице е разваляне на договора, тъй като предметът на договора е погинал. Платените лизингови вноски до момента на погиване на вещта следва да се приравнят на насрещни престации на доставка на услуга за предоставяне на ползване на актив (наем).
В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл. 344, ал. 1 от ТЗ, съгласно която лизингодателят има задълженията на наемодател по чл. 230 от Закона за задълженията и договорите, поради което до прехвърлянето на собствеността на вещта при финансовия лизинг, полученото възнаграждение за предоставеното ползване представлява плащане по договорена наемна цена.

Оценете статията

Вашият коментар