№ М-94-Д-1538; Дата: 27.01.2021 год.; КСО, чл. 5, ал. 4; КСО, чл. 6, ал. 2; КСО, чл. 157, ал. 1; КСО, чл. 157, ал. 3; КСО, чл. 157, ал. 4; КТ, чл. 293; КТ, чл. 294; ЗЗО,

Изх. № М-94-Д-1538
Дата: 27.01.2021 год.
КСО, чл. 5, ал. 4;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 157, ал. 1;
КСО, чл. 157, ал. 3;
КСО, чл. 157, ал. 4;
КТ, чл. 293;
КТ, чл. 294;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 2;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 4.

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. №М-94-Д-1538/2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Производствената площадка на работодателя е на 30 км от града, в който живее преобладаващата част от служителите, а производственият цикъл е непрекъснат. С цел безпроблемно обезпечаване на производството работодателят предоставя на персонала си социална придобивка в натура – транспорт до месторабота, като за целта се използва нает автобусен транспорт от външни фирми, който обслужва персонала ежедневно по предварително обявени графици и спирки. Социалната придобивка е съгласно чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и е общодостъпна за всички. Във връзка с разрастващата се епидемия от коронавирус и прогресивно нарастващия брой заболели лица, в унисон с приетите мерки от Националния оперативен щаб на Република България работодателят въвежда множество допълнителни противоепидемични мерки за периода на извънредната епидемиологична обстановка с цел ограничаване броя на заболелите работници и служители. Една от тези мерки е възможността лицата да пътуват до месторабота с личен автомобил като алтернатива на организирания транспорт до месторабота. Работодателят е взел решение да поеме за своя сметка разходите за гориво на лични автомобили, като е определил фиксирана сума за отработен ден, еднаква за всички лица, като тази опция е валидна за всички лица, които желаят и имат възможност да я използват. Изчислените суми за месеца се зареждат по карти, издадени от верига бензиностанции, които могат да послужат единствено за зареждане на гориво. При предоставената придобивка гориво в натура, считате че не е налице парично взаимоотношение между работодателя и работника. Фирмата, собственик на бензиностанциите, фактурира на работодателя заредените в картите суми за гориво на лицата веднъж месечно на база на информация, подадена от работодателя. Тази мярка (пътуване с личен автомобил до месторабота) е предвидена като извънредна, временна мярка.
Поставяте следните въпроси:
1. За социалния разход в натура – транспорт до месторабота с личен автомобил, се дължи данък върху социалните разходи от работодателя съгласно чл. 210 ал. 2 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО). Дължат ли се задължителни осигурителни вноски върху този социален разход, предприет от работодателя като необходима предпазна мярка в условията на пандемия? Може ли да се счита, че социалният разход е с еднократен характер, тъй като се отнася изключително за срока на пандемията?
2. В случай, че се дължат задължителни осигурителни вноски, какъв е техният размер и как следва да се декларират? Възможно ли е да са изцяло за сметка на работодателя и как може да се реализира това?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 6, ал. 2 (изр. първо) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е законово определено в чл. 6, ал. 12 от КСО. Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.
На основание чл. 6, ал. 14 от КСО елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Съответно, в чл. 2, ал. 2 и 4 на наредбата се посочват средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
Важно е да се отбележи, че за целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ. Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите е регламентирано в чл. 292 – чл. 300 от КТ. В ал. 1 на чл. 293 е посочено, че начинът на използуването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели (ал. 2). Средствата за СБКО могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно с други органи и организации, в направленията по чл. 294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на посочените разпоредби, могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено – за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.
С оглед изложеното предоставените от работодателя разходи за гориво за личните автомобили на работниците и служителите не са изрично упоменати в чл. 1, ал. 8 или чл. 2, ал. 2 и 4 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят задължителни осигурителни вноски. Тези разходи са във връзка с упражняване на трудова дейност от лицата и представляват част от осигурителния им доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски.
Размерите на осигурителните вноски и разпределението им между осигурители и осигурени лица за държавното обществено осигуряване са определени в чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в чл. 157, ал. 1, 3 и 4 от КСО и здравно осигуряване – в чл. 40, ал. 1 т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (основание чл.157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).
В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителят е длъжен да подаде данни за осигурителния доход и за осигурителните вноски /вкл. и внесените върху сумите за социални разходи/ – поотделно за всяко лице подлежащо на осигуряване. Данните се подават с декларация обр. № 1 „Данни за осигуреното лице”, приложение № 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски /вкл. и върху сумите за социални разходи/ с декларация обр. № 6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ” – приложение № 4 към наредбата.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар