1_ ИТ-00-55/07.08.2018 г.
чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004
чл. 21(1) и (2) от Регламент № 987/2009
Във Ваше писмо, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с вх. №/2018 г. е описана следната фактическа обстановка:
Дружество желае да назначи по трудов договор физическо лице-гръцки гражданин, който ще работи дистанционно от Гърция. За същото лице вече има издаден служебен номер от НАП.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Какви документи трябва да притежавате, за да назначите лицето, при положение че физическото му местоположение и работа ще бъде в Гърция?
2. Следва ли да му бъде издадено удостоверение А1?
Въз основа на изложената непълна фактическа обстановка и с оглед относимите нормативни разпоредби, изразяваме следното становище:
В компетенциите на Националната агенция за приходите е изготвянето на отговори на всички запитвания по данъчното и осигурителното законодателство с методологичен характер. В тази връзка следва да имате предвид, че Националната агенция за приходите не е компетентна да изрази становище относно въпроси, свързани със сключване на трудови договори по реда на Кодекса на труда.
По втори въпрос:
В Европейския съюз се прилагат правила за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки. Правилата са въведени с Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, които се прилагат от 01.05.2010 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите–членки.
Целта на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 не е да хармонизират, а да синхронизират системите за социална сигурност на държавите–членки, за да се елиминират онези противоречия, които възникват от прилагане на (отделни елементи от) специфичните национални законодателства на държавите–членки в трансгранична ситуация.
Предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.
Материалният обхват на Регламент № 883/2004 е определен в чл. 3 от него. Това означава, че определеното приложимо законодателство засяга всички тези клонове на социалната сигурност и лицето ползва права от тези клонове за сметка на държавата, която е определена като компетентна.
Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 се прилагат на територията на всички държави–членки на ЕС.
Регламент № 883/2004 се прилага към граждани на държава–членка, лица без гражданство и бежанци, които пребивават в държава–членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави–членки, както и към членовете на техните семейства (основание чл. 2(1) от Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност), издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент № 987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава–членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави–членки.
В описания в запитването Ви случай, въпреки че не пресича граници на държави–членки, спрямо лицето е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че неговият работодател е установен на територията на държава–членка (България), различна от държавата, в която се полага труда (Гърция).
В случай че лицето полага труда си единствено на територията на Гърция, то е подчинено на законодателството на тази държава–членка (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). Това означава, че за българското предприятие е възможно да възникнат задължения за превеждане на задължителни осигурителни вноски по законодателството на Гърция, ако това е предвидено в законодателството на същата тази държава.
Ако възникне такова задължение, следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 21(1) от Регламент № 987/2009, според която работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка. Тези работодатели могат да се договорят с лице, за което е определено законодателство на друга държава–членка, да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноските (основание чл. 21(2) от Регламент № 987/2009). Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата–членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Въпреки това тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Следва да се има предвид, че в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004, компетентната институция на държавата–членка, чието законодателство е приложимо не издава удостоверение за приложимото законодателство.
Настоящето становище е основано на хипотезата, че запитването Ви касае само и изключително случая, при който въпросното лице полага труда си на територията на една единствена държава–членка (Гърция). В случай че лицето е трудово активно на територията и на други държави–членки за един или повече работодатели или като самостоятелно заето лице, при определяне на приложимото законодателство би следвало да се приложи друга разпоредба от Дял II на Регламент № 883/2004.