№ 185/27.03.2019 г.
ЗДДС; чл.9, ал.1
ЗДДС; чл.25, ал.2
ЗДДС; чл.25, ал.6
ЗДДС; чл.25, ал.8
ЗДДС; чл.67, ал.2
ЗДДС; чл.113, ал.1
ЗДДС; чл.113, ал.4
Отправили сте писмено запитване свързано с приложението на разпоредбите на ЗДДС. Дружеството Ви отдава под наем недвижим имот съгласно договор за наем от 01.09.2018г., определен месечен наем 5000лв. Срока на договора е 5 години, като съгласно анекс от 30.09.2018г. е договорено сумата за наема за целия срок на договора да бъде заплатена както следва:
* До 31.10.2018г. – 180000лв. за 36 месеца
* До 31.10.2021г. – 120000лв. за 24 месеца
Първата сума в размер на 180000лв. е платена на 24.10.2018г., като е сключено споразумение за прихващане на задължения на ……. ЕООД по договори за заем с вземания по договора за наем от 01.09.2018г.
Подадено е заявление за регистрация по ЗДДС и дружеството е регистрирано считано от 09.11.2018г.
Поставени са следните въпроси:
1. Коя е датата на данъчното събитие и кога възниква дължимостта на данъка по реда на ЗДДС за получената на падеж сума от 180 000 лв. ?
2. Следва ли дружеството да начислява данък върху добавената стойност върху падежиралата сума и как това следва да бъде документирано ? Какъв документ следва да бъде издаден от дружеството ?
3. Ако за дружеството възниква задължение да начислява ДДС – коя е данъчната основа върху която следва да се начислява този данък ?
4. Ако дружеството е задължено да начислява ДДС върху получената на падежа сума, възниква ли право на данъчен кредит за наемателя и следва ли той да заплати данъка ?
5. Какъв е срока в който това право на данъчен кредит може да бъде упражнено от наемателя ?
Предвид изложената фактическа обстановка и липсата на приложени към запитването Ви договор за наем от 01.09.2018г. и анекс от 30.09.2018г. и съобразявайки с относимата нормативна уредба на ЗДДС и ППЗДДС, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл.9, ал.1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Съгласно разпоредбите на чл.25, ал.2 от ЗДДС: данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Ал.6 на същия чл.25 указва, че: „На датата на възникването на данъчното събитие, по ал.2,3 и 4:
1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.“
В конкретния случай договорът е сключен за срок от пет години, считано от 01.09.2018 г., като е договорен месечен наем 5000лв. Дружеството е регистрирано по ЗДДС считано от 09.11.2018г. С анекс от 30.09.2018г. е договорено сумата за наема за първите 36 месеца да бъде заплатена до 31.10.2018г. На 24.10.2018г. е платена сума в размер на 180000лв., чрез споразумение за прихващане на задължения по договори за заем с вземания по договора за наем от 01.09.2018г. т.е. в случая плащането предхожда изпълнението на договора, което прави това плащане авансово такова.
Следва да се има предвид разпоредбата на чл.25, ал.8, съгласно която „ Когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката.“
Предвид разпоредбите на чл.25, ал.2 и ал.6, т.1 от ЗДДС и във връзка с чл.25, ал.8 от ЗДДС, на последния ден на всеки месец е налице изпълнена облагаема доставка на услуга – наем на недвижим имот, за която настъпва данъчно събитие и данъка за доставката става изискуем. Възниква задължение за регистрираното лице да начисли дължимият ДДС за всяка доставка и да издаде фактура, съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС в пет дневен срок от възникване на данъчното събитие по смисъла на чл.113, ал.4 от ЗДДС. При определяне размера на данъка следва да се съобрази разпоредбата на чл.67, ал.2 от ЗДДС, съгласно която когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена.
Обръщаме Ви внимание, че данъчната основа на доставката по отдаване под наем, следва да се увеличи с консумативните разходи на основание чл.26, ал.3, т.3 от ЗДДС. Дължимите от наемателя на наемодателя разходи следва да бъдат документирани, чрез включването на същите във фактурите за наемното правоотношение или чрез издаване от наемодателя към наемателя на дебитни известия към фактурите, с които е документирана услугата за отдаване под наем на имота /сградата или част от нея/ за съответния наемен период. В този смисъл е и изразеното становище на Националната агенция за приходите с писмо изх. №91-00-86/21.03.2007 г. относно данъчно третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др., префактурирани от наемодател на наемател.
Относно въпросите свързани с правото на данъчен кредит за наемателя и периода в който това право може да бъде упражнено, становище не може да бъде изразено, тъй като същите касаят права и задължения на друго данъчно задължено лице.