№ 53-00-10; 24.04.2018 г.;

Изх. № 53-00-10
24.04.2018 г.

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-10/22.01.2018 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството се занимава с търговска дейност по т.нар. „дропшипинг“ модел, при който закупува различни видове стоки от Китай, които продава в различни държави по света. Стоката не навлиза на територията на страната, а китайският търговец я транспортира директно до крайния получател, на който издава и фактури за осъществената доставка.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Къде следва да бъде заплащан дължимия ДДС за осъществяваните доставки?
2. Могат ли разходите за покупката на стоките да бъдат взети предвид при формирането на финансовия резултат на дружеството?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Основен принцип при облагането с ДДС на доставки на стоки и услуги е, че облагането се извършва там, където е придобита съответната стока или е потребена съответната услуга. Това произтича от характера на ДДС като косвен данък, чиято крайна цел е облагане на потреблението на стоки и услуги, и чиято тежест следва да бъде понесена от крайния потребител на стоката или услугата. Спазването на този принцип е гарантирано с разпоредбите относно мястото на изпълнение на доставките.
Поради това, доколкото стоките, които закупувате в изпълнение на поръчките на клиентите на дружеството, не навлизат на територията на страната, доставките са извън обхвата на ЗДДС. Облагането на доставките с място на изпълнение в трети страни и територии е регламентирано в съответното местно законодателство, изразяването на становища по което не е от компетентността на НАП.
В случай, че доставяте стоките до територията на държава-членка на Европейския съюз (ЕС) и в зависимост от това кой от търговците е посочен като вносител в документите за оформяне на вноса в съответната държава, дружеството би могло да подлежи на регистрация в тази държава за целите на ДДС по аналогия с правилото на чл. 95, ал. 2 от ЗДДС. Този въпрос, обаче, също е предмет на уреждане от правилата, установени от законодателството на съответната държава – членка.
Подробно тези въпроси са разгледани в разяснения с изходящи номера съответно №24-39-146/15.03.2017 г., №20-00-113/16.03.2017 г., №24-39-144/26.01.2017 г., №20-00-33/26.01.2017 г. на заместник изпълнителния директор на НАП, достъпни в системата „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НАП.
По втори въпрос:
Данъчната основа за облагане с корпоративен данък е данъчната печалба. Данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин определен в ЗКПО, с данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и други суми в случаите, предвидени в същия закон.
В конкретния случай, така поставеният въпрос е свързан с прилагането на разпоредбата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели, в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
В разпоредбата на чл. 6 от ЗСч е посочена информацията, която най-малко следва да се съдържа в първичния счетоводен документ, адресиран към външен получател.
Следва да се отбележи, че ЗСч има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания от Вас случай, постъпилият в предприятието документ, издаден от чуждестранно лице, следва да съдържа информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, издаден от чуждестранно лице, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е постановено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
Отчитането на разходите, респективно приходите от стопански операции в счетоводството на предприятието, следва да бъде съобразено със счетоводното законодателство, към което препращат и разпоредбите на чл. 77 и чл. 78 от ЗКПО. Сделките от стопански операции, следва да се идентифицират в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, в съответствие с основните принципи за признаване и оценяване на позициите, които се представят във финансовите отчети на предприятията, регламентирани в чл. 26 от ЗСч. В тази връзка следва да се посочи, че в Национални счетоводни стандарти – общи положения (в сила от 01.01.2016 г. (НСС) е регламентирано, че разходите се признават в отчета за приходите и разходите, когато има пряка връзка между извършените разходи и получените приходи, тоест при спазване на изискването за съпоставимост на разходите и приходите и едновременното или комбинираното им признаване, когато тези приходи и разходи са резултат от едни и същи сделки или други събития. Правилата за счетоводното третиране на приходите, получени при определени видове сделки, както и тяхното признаването, са разписани в НСС – 18 „Приходи“. Сделката следва да се идентифицира за да се отрази същността й.
Електронната търговия със стоки от гледна точка на отчетността, документирането и облагането не е по-различна от търговската дейност. Тя има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.
Поради това при извършване на електронна търговия са приложими същите счетоводни и данъчни разпоредби, които са относими към търговската дейност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *