.№ 26-Х-8…
До
Дата 03.07.2006г.
…………………………………….
Относно: Дължими осигурителни вноски и данък по ЗОДФЛ върху стойността на безплатната храна, предоставяна на основание чл. 285 от Кодекса на труда.
Уважаеми г-н ……………………
По повод Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 26-Х-8 от 09.06.2006 г., изразявам следното становище:
На работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда, работодателят осигурява безплатна храна и/или добавкикъм храната, съгласно чл. 285 от Кодекса на труда (КТ). Условията и редът, при които се осигуряват безплатната храна и/или добавките към нея, саопределенив Наредба № 11 от 21.12.2005 г., издадена от министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването (Обн., ДВ бр. 1 от 3.01.2006 г.). Нито в наредбата, нито в упоменатата норма от КТ се разглежда хипотеза за изплащане на левова равностойност на коментираната безплатна храна. В тази връзка, относно дължимите осигурителни вноски и данъка по реда на глава седма от ЗОДФЛ върху стойността на безплатната храна, предоставяна по този ред, имайте предвид следното:
1. Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане, не се дължат осигурителни вноски върху стойността на безплатната предпазна храна, противоотровите и другите средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда, предоставени в натура по чл. 285 от Кодекса на труда.
Ако безплатната предпазна храна, която следва да се дава на работниците и служителите е заменена с левова равностойност, тя представлява елемент на брутното трудово възнаграждение, върху което се дължат осигурителни вноски. Тези средства не се третират и като социален разход поради факта, че се предоставят не по силата на Решение на Общото събрание на колектива, а в резултат от вменено задължение на работодателя с разпоредбата на чл. 285 от Кодекса на труда.
2. Облагаемият доход от трудови правоотношения и от приравнените към тях правоотношения включва всички плащания, включително награди в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, получени от данъчно задължените лица за календарния месец (чл. 19, ал. 1 от ЗОДФЛ). В чл. 12 и чл. 19, ал. 2 от Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ) изчерпателно са изброени доходите, които не подлежат на облагане по реда на този закон. В т. 1 на чл. 19, ал. 2от ЗОДФЛ са посочени: стойността на безплатната храна и/или добавки към нея, предоставени в натура по чл. 285 от КТ, както и безплатната предпазна храна и противоотровите, предоставени в натура по реда на други закони.
Видно от горе цитираните норми, за да се счита за необлагаем доход, безплатната храна следва да е предоставена в натура. В случай, че на работниците и служителите се изплаща левовата й равностойност, тя представлява облагаем доход за физическите лица, съответно подлежи на облагане по реда на чл. 38 от ЗОДФЛ в месеца на получаването й.
3. Въпросът, касаещ размера на стойността на безплатната храна и/или добавките към нея, регламентиран в чл. 5, ал. 1 от Наредба № 11/2005 г. е извън компетентността на органите по приходите. Съгласно § 2 от заключителните разпоредби на наредбата указания по прилагането й дават министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването.
//
‘