Дължими осигурителни вноски при взета мярка за неотклонение задържане под стража на осигурено по трудов договор лице

3_1980/07.07.2010 г.
КСО, чл. 9, ал. 3, т. 3
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б”
ЗЗО, чл. 40, ал. 3, т. 6
Относно: Дължими осигурителни вноски при взета мярка за неотклонение задържане под стража на осигурено по трудов договор лице
Постъпило е писмено запитване във връзка с приложението на осигурителното законодателство. Според изложеното в същото от 01.04.2010 г. управителят на „……” ООД,
е задържан в следствения арест.Същият има сключен трудов договор с дружеството. Във връзка с това се поставя въпроса как следва да бъде осигуряван за времето на предстоя му в ареста и как следва да бъдат уредени трудовите му правоотношения с фирмата – с платен, неплатен отпуск или освобождаване?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999г., посл. изм. ДВ бр. 49/2010г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр.70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 49/2010 г.) изразяваме следното становище:
По отношение на осигурителните вноски на наето по трудов договор лице, спрямо което е взета мярка за неотклонение задържане под стража са възможни следните две хипотези:
1. В случай, че работодателят не прекрати трудовото правоотношение и периодът на задържане под стража се уреди като неплатен отпуск, социални осигурителни вноски не се дължат и за осигурителен стаж се зачита само времето от 30 работни дни.
По отношение на здравното осигуряване следва да се има предвид разпоредбата начл. 40, ал. 1, т. 1, б. „б” от ЗЗО. Съгласно същата за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице, когато неплатеният отпуск е по негово желание.
2. От друга страна следва да се има предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 3 от КСО, която урежда социалното осигуряване на уволнено лице поради задържането му от органите на властта. Съгласно същата за осигурителен стаж се зачитавремето, през което уволненият поради задържане от органите на властта е останал без работа в резултат на това, и не е бил привлечен като обвиняем, или е бил оправдан, или наказателното производство е било прекратено или наложеното наказание лишаване от свобода е признато по съответния ред за неоснователно наложено поради това, че не е извършил деянието или че извършеното деяние не съставлява престъпление. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет в размерите за фонд „Пенсии” и за допълнително задължително пенсионно осигуряване върху последното брутно възнаграждение.
Осигурителните вноски се изчисляват върху възнаграждението, определено по трудовото правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец. Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за времето на оставане без работа не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя (чл. 1а от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
По отношение на здравното осигуряване следва да се има предвид специалната разпоредба чл. 40, ал. 3, т. 6 от ЗЗО, която урежда здравното осигуряване на лицата, които са задържани под стража и лишените от свобода. Същите са осигурени за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1 на същия член. Осигурителната вноска се внася в размера, определен със закона за бюджета на Национална здравноосигурителна каса за съответната година, върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (чл. 40, ал. 4 от ЗЗО).
Във връзка с поставения въпрос в запитването относно начина на уреждане на трудовоправните отношения на „……” ООД с неговия управител не е в правомощията на Националната агенция за приходите,разписани в чл. 3 от Закона за НАП, да изразява становище по прилагането на трудовото законодателство. Съдействие за изясняване на този въпрос може да се получи от Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“ към МТСП.

Оценете статията

Вашият коментар