КСО – § 9, ал. 1 от ПЗР
ОТНОСНО:Дължими осигурителни вноски за лице, чието уволнение е признато за незаконно от компетентните органи, но не му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда
Според изложената фактическа обстановка в запитването и приложенията към него, ваш служител е съкратен от работа, считано от 01.08.1997 г. С решение на съда, влязло в сила от 17.02.2000 г. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е призната за незаконосъобразна и като такава е отменена. Лицето не е претендирало за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, поради което, такова не му е присъдено. Не е искано и възстановяване на предишната работа, а само отмяна на незаконната заповед. Уволненият служител е започнал нова работа от 01.03.1998 г.
Поставени са следните въпроси:
1.В конкретния случай дължат ли се осигурителни вноски от работодателя?
2.Ако осигурителни вноски се дължат, то за какъв период, в какъв размер, за кои социални рискове и в какво съотношение следва да бъдат внесени?
При така описаната фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по държавното обществено осигуряване изразяваме следното становище:
Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
До влизане в сила на КСО (обн. ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 1 януари 2000 г.) периодите на оставане без работа при незаконно уволнение се зачитат за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите (отм. ДВ, бр. 110 от 1999 г.) на основание чл. 82, ал. 1 от правилника за неговото прилагане (ППЗП), който гласи следното:
Времето, прекарано вън от работа поради уволнение, което е признато за неправилно от съда, помирителната комисия или администрацията, както и на уволнените поради задържане от властите, срещу които не е възбудено наказателно преследване или възбуденото наказателно преследване е било прекратено, или пък са били оправдани, се зачита за трудов стаж от категорията на трудовия стаж преди уволнението.
Нормативно основание за внасяне на осигурителни вноски върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ е разпоредбата на чл. 2, т. 6 от Наредба № 14 от 07.12.1993 г. за елементите на брутното трудово възнаграждение, върху които се правят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (отм. ДВ, бр. 6 от 21.01.2000 г). В тази разпоредба са изброени изчерпателно обезщетенията, изплащани по реда на КТ, върху които не се правят осигурителни вноски. Тъй като обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ не е изрично посочено в упоменатата разпоредба, то по аргумент на противното се приема, че върху същото се дължат осигурителни вноски.
Осигурителните вноски са според категорията труд и се внасят само от работодателя. За установен трудов стаж на работниците и служителите за минало време от тях не се изискват осигурителни вноски (чл. 9, ал. 2 от Правилника за прилагане на Дял ІІІ от КТ от 51 г., в сила до 31.12.1999 г.). Осигурителните вноски за лицата, работещи при условията на трета категория труд, които са за сметка на работодателя, за периода от 1 януари 1997 г. до 30 юни 1999 г. са в размер на 37 на сто.
В чл. 46, ал. 2, т. 8 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е посочено, че времето до 31.12.1999 г., през което лицата са били без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж, но не се взима предвид при определяне на осигурителния доход, с изключение на периодите, през които е получавано обезщетение по Кодекса на труда.
В чл. 46, ал. 2, т. 8 от НПОС законодателят е разграничил периода на незаконното уволнение до 31.12.1999 г. от периода след това, тъй като при действието на Закона за пенсиите и правилника за неговото прилагане осигурителни вноски се внасят само върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, а за останалия период след изтичане на срока, за който се изплаща обезщетението, осигурителни вноски не се внасят, въпреки че за осигурителен стаж се зачита целият период. Докато за времето след 01.01.2000 г. (при действието на КСО) при пенсиониране се взема предвид доходът, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски (чл. 46, ал. 4 от НПОС), т.е. липсва правна възможност в случаите на незаконно уволнение да бъде зачетен осигурителен стаж без осигурителни вноски.
Предвид изложеното, след като съдът не е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ на уволнения служител, Община Х в качеството й на осигурител не следва да внася осигурителни вноски за периода на незаконното уволнение, през който този служител е бил без работа – от 01.08.1997 г. до 01.03.1998 г. Това време се зачита за осигурителен стаж, независимо че на лицето не е изплащано обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и, че не са внасяни осигурителни вноски.
‘