дължимост на данъци и осигурителни вноски при изплащане на обезщетение при прекратяване на договор за управление и контрол

3_1424/26.06.2017 г.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 7;
НЕВД, чл. 1, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 24, ал. 2, т. 8;
ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 11
ОТНОСНО:дължимост на данъци и осигурителни вноски при изплащане на обезщетение при прекратяване на договор за управление и контрол
Според изложеното в запитването, с Решение №0000/12.04.2017 г. Общински съвет гр. Nnnn освобождава от длъжност изпълнителния директор на „ВиК – Nnnn“ ЕАД. Съгласно допълнително споразумение от 27.11.2015 г. към договор за възлагане на управлението на ЕАД с фирма „ВиК – Nnnn“ ЕАД гр. Nnnn от 02.06.2015 г., при предсрочно прекратяване на договора с изпълнителния директор, той има право на обезщетение в размер на 6 брутни заплати.
В тази връзка се поставя въпросът какви осигуровки и данъци се дължат върху обезщетението?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ, бр. 105/2016 г.), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ бр. 95/2006г., посл. изм. ДВ, бр. 98 от 09.12.2016 г.) и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, ДВ бр. 6/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 29/2017 г.),изразяваме следното становище:
Относно приложението на осигурителното законодателство:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност ( чл. 6, ал. 2 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСОуправителите на търговските дружества подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса (общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица). Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година.
По силата на чл.1, ал.5 от НЕВД осигурителните вноски за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци, неперсонифицирани дружества, за синдиците и ликвидаторите и др., се внасят върху полученото, начисленото, но неизплатено или неначислено възнаграждение, но върху не по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя. Когато лицето не е работило през целия месец по договор за управление и контрол, минималният месечен осигурителен доход се определя пропорционално на дните, през които е работило, и дните по чл. 40, ал. 5 от КСО през месеца.
На основание разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ здравноосигурителната вноска за лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО се определя върху дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.
Видно от цитираните разпоредби на осигурителното законодателство, законодателят е обвързал дължимостта на осигурителни вноски с упражняването на трудова дейност. Обезщетениетов размер на 6 брутни заплати няма характер на доход от трудова дейност и върху размера му не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Относно приложението на данъчното законодателство:
Съгласно § 1, т. 26, буква „з“ от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, извън случаите по чл. 37, ал. 1, т. 9, са приравнени на трудови правоотношения по смисъла на този закон.
В тази връзка всички възнаграждения, вкл. премии, обезщетения и др., които лицето е получило в качеството на управител, подлежат на облагане при условията и по реда, предвидени в ЗДДФЛ за облагане на доходите от трудови правоотношения.
На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Посоченото в запитването обезщетение в размер на 6 месечни брутни възнаграждения не попада в изключенията, посочени в чл. 24, ал. 2, т. 8 от ЗДДФЛ, визиращи определени обезщетения, които не се включват в облагаемия доход, поради което подлежи на облагане по общия ред.
Авансовият данък за доходи от управление и контрол се определя, удържа и внася от работодателя по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ размерът на данъка се определя като месечната данъчна основа /която е облагаемият доход, намален с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО/ се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
По силата на чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ данъкът, който работодателят е задължен да удържа по чл. 42, се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан.
Следва да се има предвид, че когато трудовото правоотношение е прекратено през течение на годината, работодателят издава и предоставя на работника/служителя служебна бележка по образец за придобития през годината облагаем доход и за удържания през годината данък, в срок до един месец от датата на последното плащане, но не по-късно от 31-ви декември на данъчната година (чл. 45, ал. 2, т. 1 и ал. 6 от ЗДДФЛ).

Оценете статията

Вашият коментар