Данъчно третиране на доставката на книги и електронни книги по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18)

ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставката на книги и електронни книги по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18)

В Дирекция ОДОП …… постъпи Ваше запитване с вх. № 07-00-35/ 04.02.2021 г., препратено по компетентност от ЦУ на НАП, относно данъчното третиране на доставката на книги и електронни книги по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18).
Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице е с основна дейност – счетоводни услуги. Има намерение в рамките на стопанската си дейност да добави и друг вид дейност, като в момента е в процес на изграждане на интернет магазин, през който ще се продават книги – на хартиен носител и електронни книги (във формат PDF и edup, mobi), аудио книги (във формат mp3 и mp4), аксесоари, свързани с книгите, допълнителни стоки, като електронни четци за книги, осветители за книги, стойки за книги и т.н. Материалните стоки, които ще се продават на територията на страната ще се разпространяват чрез куриерска фирма, лицензирана да извършва плащания с паричен пощенски превод, съответно и заплащането от клиента ще става по този начин. Интернет магазина допуска възможност и плащане на продуктите с дебитни и кредитни карти, посредством вградена в сайта платформа на myPOS (платформа, собственост на Icard), с която дружеството има сключен договор и разплащателна сметка. Интернет магазина няма вградена възможност за генериране на QR код и системен бон, съгл. Наредба Н-18. Продажбата на електронни и аудио книги ще се извършва технически по следния начин: клиента подава заявка, заплаща книгата, сайта му генерира индивидуален код за достъп, с който получателят си изтегля електронната или аудио книга.
Дружеството ще получава услуги за реклама от доставчици, установени на територията на други държави членки на ЕС. По тази причина е подало заявление за регистрация по чл.97а от ЗДДС.
Във връзка с гореизложеното, сте поставили следните въпроси:
1. Когато клиента си заплаща и изтегля електронната или аудио книга по гореописания начин, какво му се предлага – стока или услуга?
2. Според отговора по първи въпрос, молите да Ви се даде насока във връзка с последващите необходими действия от Ваша страна във връзка с правилното прилагане на данъчното законодателство, като се има предвид, че се предполага, че клиентите ще бъдат предимно физически лица, установени както на територията на ЕС, така и на територията на трети страни?
3. В случай, че е налице предоставянето на услуги (по първи въпрос), попада ли тази услуга в обхвата на списъка от услуги, предоставени по електронен път, съгласно Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г., и ако попада, какви са необходимите задължения във връзка с режим MOSS?
4. Електронният магазин освен книги с корица и хартиено съдържание ще предлага и технически носители – четци, флашки, дискове, върху които при поръчка от страна на клиента ще се инсталират аудио и/или електронна книга. Това прави ли предоставянето на аудио и електронните книги стоки?
5. Съгласно Наредба Н-18, плащанията с дебитни и кредитни карти (неприсъствени плащания), когато електронната платформа не е в състояние да генерира QR код, т.е. не отговаря на изискванията на чл.52о от Наредба Н-18, следва ли да има наличен касов апарат, в който да се отразяват продажбите на аудио и електронни книги, които се предоставят на практика на клиента в интернет среда и няма механизъм, съгласно който генерирания касов бон от касовия апарат да бъде предоставен на клиента физически?
Предвид поставените въпроси и относимата нормативна уредба в областта на данъка върху добавената стойност, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По смисъла на параграф първи, т. 14 от ДР на ЗДДС, „услуги, извършени по електронен път“ са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) ) 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги. Когато доставчикът на услугата и негов клиент кореспондират по електронна поща, това само по себе си не означава, че извършваната услуга е извършвана по електронен път.
В Приложение II на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност 2006/112/ЕО са посочени:
1. Доставка на интернет адрес, уебхостване, дистанционно поддържане на програми и оборудване;
2. Доставка и осъвременяване на софтуер;
3. Доставка на образи, текст и информация и предоставяне на бази данни;
4. Доставка на музика, филми и игри, включително игри на шанса и хазартни игри, и политически, културни, художествени, спортни, научни и развлекателни предавания и мероприятия;
5. Доставка на дистанционно обучение.
В чл. 7, параграф 1 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност е посочено, че понятието „услуги, предоставяни по електронен път“ съгласно Директива 2006/112/ЕО, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
Пояснено е, че параграф 1 обхваща също и услугите, изброени в приложение I към чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011, където, в точка 3 от Приложение II към Директива 2006/112/ЕО, и по-специално в буква „в)“ е посочено и дигитално съдържание на книги и други електронни публикации.
Въз основа на гореизложеното, доставката на аудио и електронни книги от представляваното от Вас юридическо лице чрез електронната платформа представлява доставка на услуги по електронен път.
По втори въпрос:
За да се определи данъчното третиране на доставката на услуги по електронен път с получатели – физически лица, е необходимо да се определи мястото на изпълнение.
Съгласно чл. 21, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение на услугите, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Въз основа на гореизложеното, мястото на изпълнение на доставката на електронни и аудио книги от българското юридическо лице с получатели – физически лица ще е мястото, където са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребивават съответните физически лица.
По смисъла на чл. 21, ал. 8 от закона (отм., ДВ, бр.104 от 2020 г., в сила до 30.06.2021 г.) разпоредбите на ал. 6 на същата правна разпоредба не се прилагат, когато едновременно са налице следните условия:
1.доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;
2.услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка, където е установен доставчикът;
3.общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в национална валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
По силата на ал. 9 на същата правна разпоредба, мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг от 10 000 евро през съответната календарна година, следва да се определи по реда на чл. 21, ал. 6 от материалния закон.
Въз основа на гореизложеното, доставките на услуги по електронен път, каквито се явяват електронните книги или т.нар. виртуални книги с получатели – физически лица, установени, имащи постоянен адрес или обичайно пребиваване на териториите на други държави членки, до достигане на прага от 10 000 евро за текущата календарна година се определят като доставки с място на изпълнение на територията на страната. По силата на чл. 12, ал. 1 от материалния закон, същите представляват облагаеми доставки.
Предвид обстоятелството, че представляваното от Вас дружество е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност на основание чл. 97а от същия, по силата на чл. 113, ал. 9 от същия закон, няма право да посочва данък в издаваните фактури.
За получените от лицето рекламни услуги от доставчици, установени на територията на Европейския съюз (ЕС), на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона, данъкът е изискуем от получателя по същите. В тази връзка, българското дружество, за което е възникнала изискуемост на данъка за получените рекламни услуги, следва да си самоначисли данък чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от материалния закон, който следва да намери отражение в отчетния регистър по чл. 124, ал. 1, т. 2 от закона, респективно в справката-декларация за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Обръщам внимание, че на основание чл. 21, ал. 10 от материалния закон (отм., ДВ, бр.104 от 2020 г., в сила до 30.06.2021 г.), данъчно задълженото лице, за което едновременно са налице условията по ал. 8 на същата правна разпоредба, може да избере да определя мястото на изпълнение по ал. 6 и същата се прилага до изтичането на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора.
На основание чл. 21, ал. 11 от ЗДДС (отм., ДВ, бр.104 от 2020, в сила до 30.06.2021г.), правото на избор по чл. 21, ал. 10 от същия нормативен акт, от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл. 156, ал. 14 или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
В хипотезата на доставка на услуги по електронен път (електронни и аудио книги) с получатели – данъчно незадължени физически лица, които са установени на територията на трета страна или трета територия, мястото на изпълнение на същите отново се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от материалния закон, а именно, това е мястото, където е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване съответното физическо лице. Когато мястото на изпълнение на доставките на услуги по електронен път се определя извън ЕС – на територията на трета страна или територия, за доставчикът не възниква задължение за начисляване на данък.
По трети въпрос:
Право да се регистрира за прилагането на режима в Съюза (MOSS) има данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или ал. 3 от ЗДДС, за което са налице едновременно условията, посочени в разпоредбата на чл. 156, ал. 1, т. 1-5 от сега действащата разпоредба на материалния закон, в сила до 30.06.2021г.
Видно от гореизложеното, регистрирано на основание чл.97а от материалния закон лице – доставчик на услугите по електронен път, следва да се регистрира по общия ред и едва тогава да се регистрира за прилагане на режим в Съюза.
По четвърти въпрос:
Съгласно указания, произтичащи от 92-ото заседание на Комитета по ДДС от 7-8 декември 2010 година, относно чл. 98 и Приложение III с предмет: Значение на понятието „книги на физически носители“, доставката на книги на физически носители включва традиционните книги, отпечатани на хартия, както и съдържанието на книгите на физически носител като касети, дискове, CDs, DVDs, CD-ROMs, USB памет и други, които възпроизвеждат предимно същото информационно съдържание като на отпечатаните книги. В тази връзка, доставката на електронна или аудио книга върху физически носител, каквито са четците, флашките, дисковете, е доставка на стока.
Когато е налице доставка на стока, за целите на данъчното й третиране е необходимо да се определи мястото на изпълнението й. В тази връзка, е необходимо да се обърне внимание на разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от закона.
В случаите, в които доставката е с място на изпълнение на територията на страната на основание на ал. 1 или 2 на чл. 17 от материалния закон, същата се счита за облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона. Приложимата ставка на данъка за тази доставка е в размер на 9 на сто съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 2, т. 3 от закона.
Тъй като представляваното от Вас юридическо лице е регистрирано по ЗДДС на основание чл. 97а от същия, във връзка с разпоредбата на чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, то няма право да посочва данък в издаваните от него данъчни документи – фактури и известията към същите, независимо, че в този случай ще е налице облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона.
По пети въпрос:
В частта на запитването по този въпрос, Ви уведомявам, че същото е препратено за отговор по компетентност в Дирекция ДОМ при ЦУ на НАП София.
Дружеството следва да се съобрази с измененията на ЗДДС от 01.07.2021 г. относно доставки на услуги на данъчно незадължени лица, установени в други държави членки.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар