Данъчно и осигурително третиране на изплатени суми за работа по извънтрудови правоотношения на самоосигуряващо се лице

3_265/23.01.2012г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2
КСО ,чл. 4, ал. 6
КСО, чл.6, ал.8
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 11, ал. 1
ДОПК, чл. 129, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 1
ЗДДФЛ, чл. 29, ал. 1, т. 3
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 3, ал. 4, ал. 5
Относно: Данъчно и осигурително третиране на изплатени суми за работа по извънтрудови правоотношения на самоосигуряващо се лице
Според изложеното в запитването през 2011 г. лицето е било лектор към ПГСАГ „X”, гр. М по граждански договор по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013г.” към Агенцията по заетостта при МТСП. При изплащане на полагащото се възнаграждение са удържани осигуровки за ДОО, здравни осигуровки и данък върху доходите. В качеството на управител на ЕТ „ Y” са внасяни здравни осигуровки като работещ пенсионер.
Във връзка с гореизложеното се поставят следните въпроси:
1.Има ли право ПГСАГ „X” да удържа осигуровки за ДОО, здравни осигуровки и данък върху доходите и ще бъде ли признато отработеното време за осигурителен стаж, съответно ще доведе ли това до промяна на пенсията ?
2.Ако това време не бъде признато за осигурителен стаж, какъв е начинът да се възстановят направените вноски?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК, в сила от 01.01.2006г. посл. изменен ДВ бр. 99 от 16 Декември 2011г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2011г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, обн. ДВ бр.70 от 19 юни 1998г., посл. изм. ДВ бр.100 от 20 Декември 2011г.), ЗДДФЛ (обн. ДВ, бр.95 от 24 Ноември 2006г., посл. изм. ДВ, бр. 99 от 16 декември 2011г.) и Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ. бр.21 от 17 Март 2000г. посл. изм.ДВ. бр.13 от 11 Февруари 2011г.)изразяваме следното становище:
1. По приложението на осигурителното законодателство
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължението за осигуряване на посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ).
Едноличните търговци, които имат отпусната пенсия, се осигуряват по желание за фондовете на държавното обществено осигуряване (чл. 4, ал. 6 от КСО). В този случай осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на осигурителния доход тези лица определят по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ при изплащане на суми за работа без трудово правоотношение на лицата по чл. 4, ал 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, не се внасят осигурителни вноски от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението по договора. Върху доходите от работа без трудово правоотношение лицата внасят сами дължимите осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, като ги включват в Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ (чл. 11, ал. 2 от същата наредба).
В ЗЗО липсва текст, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от КСО, относно здравното осигуряване на пенсионерите, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци. Поради това, здравноосигурителни вноски се дължат от тези лица и когато получават пенсия.
В обобщение следва да се посочи, че при изплащане на суми за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващо се лице осигурителни вноски не се дължат от възложителя и не се удържат от изплатеното възнаграждение. Тези лица сами внасят дължимите осигурителни вноски по реда на чл.6, ал.8 от КСО при деклариране на доходите си с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ /чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО/.
Следователно в случая удържаните осигурителни вноски от платеца на дохода по извънтрудово правоотношение се явяват недължимо внесени/удържани.
Недължимо платени или събрани суми за задължителни осигурителни вноски, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите или в случай, че няма такива, се възстановяват на лицето по реда на чл. 128 – 129 от ДОПК. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето (чл. 129, ал. 1 от ДОПК).
Във връзка с горното следва да се има предвид, че искане за прихващане и/или възстановяване на надвнесени осигурителни вноски може да подаде лице, което има качеството на осигурител по смисъла на чл. 5 от КСО, или самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО.
Както беше отбелязано по – горе внесените суми за осигурителни вноски са недължимо платени от ПГСАГ „X”, възложител на работата (платец на дохода), от което следва, че ПГСАГ „X” е легитимираното лице, което може да подаде искане за прихващане и/или връщане по чл. 129, ал. 1 от ДОПК и на което трябва да се прихванат или възстановят недължимо платени суми за задължителни осигурителни вноски. Възстановяване не се извършва, преди да се възложи проверка, респ. ревизия. Така също,възстановяването поражда необходимостта от заличаване на подадените данни за лицето с декларация образец №1 и коригиране на задължението за съответния период, декларирано с подадена декларация образец №6.
2. Данъчно третиране по ЗДДФЛ
Съгласно ЗДДФЛ за местните физически лица, на които са изплатени хонорари за водените лекции, курсове, семинари и др. подобни е налице реализиран доход от друга стопанска дейност, придобит от източници в България.
На основание чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, доходите от стопанска дейност се разграничават на: доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност. В доходите от друга стопанска дейност попадат и доходите, получени от лица, упражняващи свободна професия, упражняване на занаят и по извънтрудови правоотношения (граждански договори). По смисъла на § 1, т. 30 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ “извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по трудови правоотношения, извън тези по упражняване на занаят и на лица, упражняващи свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Облагаемият доход, получен по извънтрудови правоотношения, се определя по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. Съгласно тази норма облагаемият доход от стопанска дейностна физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ), се определя като придобитият доход се намалява с нормативно определени разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност като за доходите от упражняване на свободна професия или от възнаграждения по извънтрудови правоотношения те са 25 на сто.
Видно от горецитираните разпоредби начл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и § 1, т. 30 от ДР на ЗДДФЛ е, че те касаят физическите лица, които не са еднолични търговци. В случая обаче лицето има регистрация като едноличен търговец с фирма ЕТ „ Y”. Във връзка с това в проведен разговор е уточнено, че воденето на лекции към ПГСАГ „X” по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007 – 2013г.” не е извършвано от лицето в качеството на едноличен търговец, както и че предметът на дейностите, които осъществява като ЕТ, е различен от този на дейността, която е извършена по гражданския договор, сключен с възложителя. С оглед на това е необходимо да се отбележи, че упоменатите по – горе дефиниции имат за цел да пояснят, а не да ограничат приложното поле на чл. 29 от ЗДДФЛ. В този смисъл, визираното в тях условие лицето да не е регистрирано като едноличен търговец, има отношение към съответната свободна професия или дейност по извънтрудово правоотношение.
Според търговското право “едноличен търговец“ е само определена от закона правоспособност на физическото лице, която се добива с факта на регистрация в търговския регистър. Чрез регистрацията не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, действащо като търговец. В този аспект, предприятието на едноличния търговец не е отделен субект на правото и затова е необходимо да се разграничи качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот: дали като физическо лице, дали като търговец. Такова разграничение е възможно само от гледна точка на друг критерий – в зависимост от характера на действията, които са извършени, тяхната икономическа и счетоводна обособеност и доколко тези действия са покрили понятието за търговска сделка (чл. 286 от ТЗ).
Предвид горното, дефинирането на едно физическо лице като търговец не следва да се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Ако физическото лице осъществява търговски сделки, не е от значение дали то е манифестирало или не участието си в тях като едноличен търговец: сделките го определят като такъв, а не то определя сделките като търговски. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой ги извършва. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги. Същевременно следва да се отбележи, че в счетоводството на едноличния търговец не трябва да бъдат осчетоводявани първични счетоводни документи, касаещи дейността по гражданския договор, сключен с ПГСАГ „X”.
От гореизложеното може да се обобщи, че в настоящия случай, данъчната основа за придобитите доходи като лектор ще се определи по реда на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, тъй като тези доходи представляват възнаграждения по извънтрудови правоотношения, придобити извън качеството на едноличен търговец.
Доходите от възнаграждения по извънтрудови правоотношения се облагат с авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. В ал. 1 от същия член е предвидено, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗДДФЛ размерът на дължимия данък се определя, като разликата по ал. 1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ). Това правило не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода (чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато лицето придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на авансовия данък се определя и внася от лицето придобило дохода.
Важно е да се отбележи, че представянето на писмената декларация е едно от задължителните условия, при наличието на които се прилага цитираното изключение. В случай, че такава не е представена, предприятието – платец на доход по чл. 29 от ЗДДФЛ, определя и удържа дължимия от лицата авансов данък, прилагайки нормата на чл. 43, ал. 4 от закона.
От проведения с лицеторазговор е уточнено, че същото не е представило декларация по чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ пред платеца на дохода, с която да декларира, че е регистриран като самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Предвид това и с оглед горепосочената нормативна уредба платецът на дохода напълно законосъобразно е определил и съответно удържал данък по чл. 29 от ЗДДФЛ върху изплатенитевъзнаграждения по извънтрудови правоотношения.
Обръщаме внимание, че за доходите, придобити по извънтрудови правоотношения, ЗДДФЛ не вменява задължение на работодателя за изравняване на данъка на база годишната данъчна основа. Такова задължение има само работодателят по основно трудово правоотношение на работника или служителя (чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ). Определянето на годишната данъчна основа и съответно определянето на годишния данък за всички доходи по ЗДДФЛ се извършва с годишната данъчна декларация по чл.50 от закона.Придобитите доходи по извънтрудови правоотношения, чиято данъчна основа се определена по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, следва да се декларират в приложение № 3 – доходи от друга стопанска дейност от годишната данъчна декларация по чл.50 от същия закон. Данъчната основа от доходите, придобити от дейност като едноличен търговец, се формира по реда на глава пета, раздел II от ЗДДФЛ, а декларирането им следва да се извърши в приложение № 2 – доход от стопанска дейност като едноличен търговец на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
В заключение следва да се има предвид, че след като ПГСАГ „X” зплати недължимо удържаните и внесени суми за осигурителни вноски, същите представляват облагаем доход от възнаграждения по извънтрудови правоотношения (доход по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ) и се облагат с авансов данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ, описан по – горе.

Оценете статията

Вашият коментар