Изх. № 24-33-475
Дата: 22.02.2008 год.
Относно: Данъчно третиране на доход от продажба на недвижим имот от чуждестранно физическо лице, придобит по дарение
По повод Ваше писмено запитване до Дирекция „ОУИ“ – гр. …………., препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-33-475/13.1 1.2007 г.. Ви уведомявам за следното:
В запитването, което сте подали в качеството си на пълномощник на чуждестранно физическо лице, поставяте следните въпроси:
1.Дължи ли се данък върху дохода от чуждестранното физическо лице, което
представлявате,запродажбата на 1 бройнедвижимимот (апартамент,веднос
идеалните части от сградата и дворното място), продаден през м. 10. 2007 г., придобит
по дарение, при условие, че продажбата на имота е единствена за данъчната година.
2.Следва ли полученият доход да се декларира с данъчна декларация по чл. 55,
ал. 1 по реда на чл. 57, ал. 2 от ЗДДФЛ, ако доходът е необлагаем съгласно чл. 13 от с.з.
и е получен от чуждестранно физическо лице – гражданин на държава членка на
Европейския съюз?
3.Следва ли обстоятелствата по чл. 37, ал. З от ЗДДФЛ да се удостоверяват при
подаване на декларация по чл. 57, ал. 2 от закона?
Предвид описаната в запитването Ви фактическа ситуация, по поставените въпроси, изразявам следното становище:
1. По първият въпрос:
Съгласно чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. По смисъла на чл. 8, ал. 10 от същия закон, доходите от продажба на недвижимо имущество, включително на идеална част или ограничено вещно право върху него, намиращо се на територията на страната, са от източник в страната.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ, доходите от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество, начислени/изплатени в полза на чуждестранно физическо лице, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл. 13 от закона. В този случай, на основание чл. 65, ал. 6 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, данъкът се внася от лицето, придобило дохода, до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
От друга страна, предвид нормата на чл. 37, ал. З от ЗДДФЛ, в редакцията на закона действаща през 2007 г., не следва да се облагат с окончателен данък доходите, освободени от облагане по чл. 13 от закона и начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, установени за данъчни цели в държава – членка на Европейския съюз, както и в друга държава – членка на Европейското икономическо пространство. В чл. 13, ал. 1 от ЗДДФЛ са обхванати доходите, които са необлагаеми по смисъла на този закон, като липсва специално правно основание за такива да се считат и доходите от продажба на имущество, придобито по дарение. Доколкото в конкретния случай става въпрос за недвижим имот, имайте предвид нормата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от същия закон, според която не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:
а) един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на
имота;
б) до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо
от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са
изминали повече от 5 години.
Имайте предвид, че във връзка с прилагането на цитираната разпоредба, начинът на придобиване на имотите (чрез покупко-продажба, замяна или дарение, както е в случая) не е от значение.
Следователно, ако за 2007 г. чуждестранното физическо лице е местно на държава – членка на Европейския съюз (в случая на Германия) и през същата данъчна година е извършило продажба на един недвижим жилищен имот, доходите от продажбата не следва да се облагат с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ.
2. По вторият и третият въпрос:
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателния данък за начислени/изплатени доходи на чуждестранни лица по глава шеста, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец. На основание чл. 55, ал. 2 от закона, данъчната декларация се подава от чуждестранното физическо лице, придобило дохода, когато платецът не е задължен да удържа и внася данъка. В чл. 57, ал. 2 от ЗДДФЛ е уточнен редът за подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 2 чрез пълномощник с постоянен адрес в страната.
При наличието на обстоятелствата по чл. 37, ал. З от ЗДДФЛ, в редакцията на закона действаща през 2007 г., не възниква задължение за облагане с окончателен данък, съответно декларация по чл. 55 не следва да се подава. Имайте предвид, че нормата на чл. 37, ал. 8 от ЗДДФЛ (предишна ал. 4 – ДВ, бр. 113, в сила от 01.01.2008г.), относно удостоверяването на въпросните обстоятелства, намира приложение само в случаите, когато по правило задължението за удържане и внасяне на окончателния данък е на платеца на съответния доход.
ЗАМ.
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’