Относно: Данъчно третиране на физическо лице – регистриран земеделски производител за 2010 година.
Във връзка с постъпило запитване с вх. № ……12.08.2010г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ………., Ви уведомяваме:
В запитването е посочена следната фактическа обстановка: физическо лице извършва дейност като регистриран земеделски производител /производство на непреработени зърнени култури/ и е регистрирано по реда на ЗДДС. Съгласно чл. 123 от посочения закон води счетоводна отчетност за дейността си. Обработваемата земя е наета с договори за аренда. През 2010 г. лицето е получило субсидия за площи обработваема земя за 2009г. Освен това през 2010г. е получена субсидия от ДФ „Земеделие” за закупени ДМА.
Във връзка с така представената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да бъдат обложени авансово и окончателно за годината във връзка с чл. 29 и чл. 43 от ЗДДФЛ посочените по-горе субсидии?
2.При облагането приложима ли е разпоредбата на т. 3.2. буква „а” от СС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ” т. е. в облагаемия доход следва ли да се включва само частта от получената субсидия за ДМА съответстваща на начислените за периода амортизации?
3.Субсидиите за 2009г., платени през 2010г., следва ли да се включват в облагаемия доход за годината?
4.Счита ли се за придобит доход на регистрирания земеделски производител полученото право да обработва земята по силата на сключен аренден договор или това е само предоставен аванс от собственика на земята срещу бъдеща доставка на зърно под формата на натурална рента? Същият въпрос стои и за получените торове и препарати, които ще бъдат заплатени с последваща доставка на зърно след прибиране на реколта 2010г.?
5.При определянето на облагаемия доход на регистрирания земеделски производител, кои приходи /доходи/ следва да се включат в него – начислените при извършването на продажбата на продукция към датата на издаването на фактурата или тези, които са платени до края на годината?
Предвид поставените въпроси и съобразявайки относимата нормативна уредба,в сила за 2010г. изразяваме следнотостановище:
По първи и трети въпрос:
Законът за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ не регламентира получените субсидии като отделен източник на доход на физическите лица, респективно за тях не се прилага специално данъчно третиране, поради което същите следва да се разглеждат в контекста на общите правила за облагане и деклариране на доходите.
По смисъла на чл. 2 от ЗДДФЛ, обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранните физически лица. На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през течение на годината, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
На основание чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон.
Съгласно чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ /в редакцията от 01.01.2010 г./ облагаемият доход на физическите лица, регистрирани като тютюнопроизводители или земеделски производители за производство на непреработени продукти от селското стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност, се формира като разлика между придобития доход от дейността и 60 на сто нормативни разходи. По смисъла на §1, т. 21 от ДР на ЗДДФЛ „непреработен продукт от селско стопанство” е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка или преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
Доходите, реализирани от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ подлежат както на годишно, така и на авансово облагане. На основание чл. 43, ал. 1 от закона авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовите вноски се дължат до 15-то число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В чл. 67, ал. 2 от закона е посочено, че не се дължи авансова вноска за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на местното физическо лице.
Относно годишното облагане на доходите от друга стопанска дейност в чл. 30 от ЗДДФЛ е регламентирано, че годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Във връзка с правилното определяне на дохода за облагане следва да се има предвид и текста на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно който доходът – в случая субсидията, се смята за придобит на датата на:
1. плащането – при плащане в брой;
2. заверяване на сметката на получателя на дохода или получаване на чека – при безналично плащане.
Следователно за получените субсидии през 2010г във връзка с извършваната селскостопанска дейностследва да се подаде годишна данъчна декларация по чл. 50, ал. 1 от ЗДДФЛ в срок до 30.04.2011 г. като се декларира дохода съобразно разясненото данъчно третиране.
По втори въпрос:
Както бе отбелязано в отговора до тук облагането на физическо лице – регистриран земеделски производител е по реда на чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ със законово определен размер на нормативно признати разходи, а не по реда на чл. 26, ал. 1 от посочения закон, който регламентира формирането на облагаемия доход от стопанска дейност на едноличен търговец. Съгласно чл. 2, т. 1 от Търговския закон не се смятат за търговци физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност. Същите не са предприятия по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводство /ЗСч/ и не са задължени да прилагат изискванията на ЗСч, в т.ч. на счетоводните стандарти. За целите на регистрацията по Закона за данък върху добавената стойност на основание чл. 123, ал. 1 всяко регистрирано лице води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му за данък върху добавената стойност. В този смисъл няма законово основание физическото лице – регистриран земеделски производител да прилага изискванията на посочения в запитването СС 20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ”.
По четвърти въпрос:
Разпоредбата на чл. 2 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, определя, че с договорът за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за временно ползване обекта на договора, а арендаторът – да извърши определено арендно плащане.Предмет на договора за аренда е облигационното право на ползване върху земеделска земя и/или движимите и недвижимите вещи за земеделско производство. По своята правна същност договорът за аренда е двустранно споразумение с възмезден характер, което следва да бъде облечено във форма за действителност. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, той се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите на страните.
Видно от посочените нормативни основания за полученото правото да се обработва чужда земеделска земя съгласно договор за аренда, арендаторът трябва да заплати възнаграждение /в конкретния случай в натура – пшеница/ на арендодателя. Натуралното възнаграждение, предоставено на арендодателя не представлява доход за физическото лице – регистриран земеделски производител.
По различен начин стоят нещата при уреждане навзаимоотношенията с доставчиците на торове и препарати. Съгласно посочената в запитването фактическа обсдтановка при получаване на торове и препарати, става въпрос за сделки, при които разплащането се извършва не чрез парични средства, а в натура чрез количества различни видове стоки. Т.е. е налице бартер, определян като извършване на две търговски сделки, при които всяка от страните е продавач на това, което дава и купувач на това, което получава. Така физическото лице – регистриран земеделски производител получава престацията – непаричен доход под формата на торове и препарати. Правното основание за определяне на момента за придобиване на дохода са разпоредбите на чл. 10, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, съгласно които датата на получаването на дохода е датата на получаване на престацията, а стойността е пазарната стойност на препаратите и торовете.
По пети въпрос:
Текущото начисляване на резултатите от стопанските операции е основен счетоводен принцип, определен с чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч и задължително се прилага от предприятията във връзка с вярното и точно определяне на счетоводния финансов резултат.
Когато се облага доход на физическо лице – регистриран земеделски производител, което определя данъчната основа за облагане по реда на чл. 29, т. 1 от ЗДДФЛ е в сила принципа заложен с разпоредбата на чл. 11 от посочения закон, а именно дохода е облагаем към датата на придобиването му. Съгласно чл.11, ал.1 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит на датата на:
1.плащането – при плащане в брой;
2.заверяването на сметката на получателя на дохода – при безналично плащане.
Декларирането на получените доходи от продажба на произведеното зърно за 2010г. се извършва с декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок до 30.04.2011г. В същият срок се внася и данъка, определен върху годишната данъчна основа по реда на чл. 30 от посочения закон.
Предвид посоченото на облагане подлежи дохода придобит от физическото лице по издадените първични счетоводни документи, платени по касов или банков път през 2010 година.
.