1_116/16.10.2008
ЗКПО, чл.12, ал.5, т.1, чл.195
Относно: данъчно третиране на изплатени лихви по кредит от местно юридическо лице /МЮЛ/ на чуждестранно юридическо лице/ЧЮЛ/ по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, съответно прилагане на СИДДО.
Уважаема госпожо
,
Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх.№ ИТ-00-116/30.09.2008 г. в дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” –
, относно прилагането на Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, изразяваме следното становище.
Според описаната в запитването фактическа ситуация, сте сключили договор с чуждестранно юридическо лице/ЧЮЛ/ за отпускане на заем въз основа на който изплащате лихва на ЧЮЛ.
Въпросът е :
Следва ли да се удържи и внесе данък съгласно чл.195 от ЗКПО?
В т.7 от § 1 на ДР от ЗКПО е дадена легална дефиниция на понятието „лихва“ по смисъла на ЗКПО. Съгласно цитираната законова норма “Лихва е доходът от всякакъв вид вземания за дълг, независимо от това дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. За целите на част трета не се смятат за лихви, доходите които представляват дивидент, наказателните лихви за закъснели плащания и неустойките”.
В чл.12, ал.5, т.1 от ЗКПО е регламентирано, че доходите от лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг, начислени от местни юридически лица на чуждестранни юридически лица са от източник в страната. Съгласно чл.195, ал.1 от ЗКПО, доходите от източник в страната, посочени в чл.12, ал.2, 3,5 и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. Съответно, данъкът по чл.195, ал.1 от ЗКПО се удържа от местните юридически лица, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, сизключение на доходите по чл.12, ал.3 и 8.
Платците на доходи, удържащи данъка при източника по чл.195, са длъжни да внесат дължимите данъци в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – в случаите, когато притежателят на дохода е местно лице на държава, с която РБългария има влязла в сила СИДДО, респективно в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляване на дохода – за всички останали случаи /чл.202, ал.2, т.1 и 2 от ЗКПО/.
Видно от цитираните законови норми, удържането и внасянето на данъка при източника е обвързано главно с начисляването на дохода, а не с изплащането му.
Съгласно чл.13 от ЗКПО – „Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.“
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат след удостоверяване на основанията за това. В случая, за да не се приложат изискванията на ЗКПО пред платеца на данъка в условията чл. 142 от ДОПК или пред органите по приходите по реда на чл. 135 – чл. 141 от същия кодекс, следва да бъдат доказани основанията за прилагане на съответната СИДДО, преди изтичане на срока за внасяне на данъка при източника.
За целта, чуждестранното юридическо лице или негов пълномощник подава искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП, в което той удостоверява пред органите по приходите, че:
– е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО – това обстоятелство се удостоверява от чуждестранната данъчна администрация;
– е притежател на доход от източник в Република България – това обстоятелство се декларира от чуждестранното лице;
– не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан – това обстоятелство също се декларира от чуждестранното лице;
– са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната спогодба – удостоверяват се с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато това не е възможно, са допустими и други писмени доказателства, но тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации /по аргумент от чл.136 ал.4 и чл.137 ал.4 на Данъчно осигурителния процесуален кодекс/.
Искането и приложените към него документи се подават в териториална дирекция на НАП по регистрация на платеца на дохода или в дирекцията, където подлежи на регистрация. Когато платецът не подлежи на регистрация, искането по чл.137 ал.1 от ДОПК заедно с приложените документи се подават в Териториална дирекция гр. София.
В изпълнение на разпоредбата на чл.136 ал.1 от ДОПК и удостоверяване от данъчните власти на другата държава, в удостоверителния документ следва да се посочи, че за съответната година, за която ще се ползва облекчението лицето, получател на дохода е тяхно местно лице.
Следва да се има предвид също така, че съгласно чл. 142, ал.1 от ДОПК, когато платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 100 000 лв. годишно, обстоятелствата по чл. 136 от същия кодекс се удостоверяват пред платеца на дохода. В този случай искане по чл. 137, ал. 1 от ДОПК не се подава. В случаите по чл.142, ал. 1 от ДОПК, когато общият размер на реализираните доходи надвиши 100 000 лв. в рамките на данъчната година, основанията за прилагане на СИДДО по отношение на общия размер на доходите се удостоверяват по реда на чл. 137-139 от ДОПК.
‘