Изх. № 50-00-8
Дата20.03.2012 г.
ЗДДС, чл. 2, т. 1;
ЗДДС, чл. 2, т. 2;
ЗДДС, чл. 5, ал. 1;
ЗДДС, чл. 6, ал. 3, т. 2;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 25.
Относно: данъчно третиране по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дарение на лицензи за ползване на програмни продукти
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 50-00-8/01.03.2012 г., се посочва, чедружество, регистрирано в България, в качеството му на дистрибутор на продукти на ………(Х) предлага да дари на ……………(А) лицензи за ползване на програмните продукти, свързани с автоматизация на управлението на одитната дейност. Посочва се, че ……………(А) не е данъчно задължено лице. Поставен е следният въпрос: Следва ли да бъде начислен ДДС за сделката?
Предвид обстоятелството, че фактическата обстановка по казуса не е посочена изчерпателно, съобразявайки относимата към зададения въпрос нормативна уредба, на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
В запитването не е уточнено дали дружеството е регистрирано по ЗДДС лице, дали извършва дарението от свое име и за своя сметка, както и какви са характеристиките на програмните продукти, т.е. дали са предназначени за масова употреба или отчитат спецификите в дейността на конкретния потребител и дали се предоставят на технически носител или ползването се реализира в операционна среда. С оглед на това, в настоящото становище се изхожда от предположението, чедружеството е регистрирано по ЗДДС лице, което извършва от свое име и за своя сметка дарение с предмет „стандартен софтуер” по смисъла на ЗДДС.
Стандартният софтуер е стока по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗДДС. Съгласно дефиницията на §1, т.25 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС “стандартен софтуер“ е програмен продукт, записан на технически носител, който е предназначен за масова употреба и не отчита спецификите в дейността на конкретния потребител.
Съгласно чл.2, т.1 и т.2 от ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга и всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация. В тази връзка извършването на безвъзмездна доставка по правило не попада в приложното поле на закона и данък върху добавената стойност не се дължи. Следва да се има предвид обаче, че когато при производството, вноса или придобиването на една стока е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, на основание чл.6, ал.3, т.2 от ЗДДС безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица се смята за възмездна доставка на стока за целите на данъчния закон.
На основание чл. 17, ал.1 от ЗДДС място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността, съответно на вещното право върху същата. Данъчната основа на тази доставка съгласно чл. 27, ал.1 от закона е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена – на данъчната основа при вноса. Доставката е облагаема по смисъла на чл. 12 от закона и съгласно чл. 82, ал.1, във връзка с ал.2 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка.
Предвид гореизложеното, в случай че регистрирано по ЗДДС дружество от свое име и за своя сметка извърши дарение на стандартен софтуер по смисъла на ЗДДС, при придобиването на който е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит, то за същото ще е налице възмездна облагаема доставка на стока, за която следва да бъде начислен ДДС върху данъчна основа, определена по реда на чл.27, ал.1 от ЗДДС.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘