Изх. №24-33-251
Дата: 22.02.2008 г.
Относно: данъчно третиране по ЗДДС на услуги
Във връзка с поставените въпроси във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 24-33-251/07.05.2007г. е изложена следната фактическа обстановка:
Дружество – местно лице, извършва услуги на чуждестранни лица, регистрирани за целите на ДДС в съответните държави – членки.
Предмет на Запитването са следните въпроси:
1.Немско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Германия, държи машини в
склад на българската фирма. За предоставената услуга по съхранение в склад и товаро –
разтоварни дейности, каква фактура следва да издаде българското юридическо лице и с каква
ставка на данъка върху добавената стойност ?
2.Италианско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Италия, упълномощава
българското юридическо лице, от нейно име и за нейна сметка да внася задълженията й за мита
и акцизи в българския бюджет. Каква фактура следва да издаде българското юридическо лице
за извършването на тази услуга, и каква е ставката на данъка върху добавената стойност,
приложима в този случай ?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В отправеното Запитване е посочено, че българското дружество извършва услуга на германско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Германия, под формата на съхранение на машини в склад на българското дружество и товаро – разтоварни дейности.
Съгласно така визираната фактическа обстановка, считаме, че е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Мястото на изпълнение на доставката по съхранение на машините е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а именно – територията на страната, съгласно разпоредбите на чл.21,ал.1 от Закона.
По отношение на товаро – разтоварните дейности, ако услугите свързани с тази дейност са предоставяни пряко във връзка с транспорта при получаване в склада и изпращане от същия на машините считаме, че са налице услуги по транспортна обработка на стока по
смисъла на определението дадено с текстовете на Параграф Първи, т.26 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност. В този случай, мястото на изпълнение на доставка на товаро – разтоварни работи, съгласно чл.21, ал.2, т.З, б.“б“ от материалния закон, е мястото, където фактически се извършва услугата. Следователно, територията на нашата страна ще е мястото на изпълнение на услугата, извършвана от българското дружество.
Тъй като в Запитването, не е посочено, че товаро – разтоварните услуги са извършвани от българското дружество в качеството му на посредник, действащ от името и за сметка на друго лице, то хипотезите на чл.23, ал.4 и 5 от Закона не са приложими в конкретния случай на доставката по товаро – разтоварване.
Също така, не е посочено, че съответните товаро – разтоварни дейности представляват съпътстваща доставка на услуга към услуга по смисъла на чл.22 от ЗДДС, поради което, същите не биха могли да се приложат и разпоредбите на чл.23, ал.1, 2 и 3 от същия закон.
Следователно, за услугите по съхранение на машините и извършване на товаро -разтоварните дейности, считаме, че мястото на изпълнение е територията на страната. По смисъла на чл.82, ал.1 от закона, данъкът е изискуем от регистрирано по същия лице -доставчик по облагаема доставка.
Регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка – декларацията по чл. 125 от Закона за съответния данъчен период; и посочи съответния данъчен документ – фактура в Дневника за продажбите за същия данъчен период през който е издаден.
Тъй като в случая е налице доставка на услуги по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, извършена от данъчно задължено лице и с място на изпълнение – територията на страната, съгласно чл.66, ал.1, т. 1 от същия закон, ставката на данъка е 20 на сто.
По втори въпрос:
Съгласно посочените обстоятелства по отношение на услугата, която ще се извърши към италианското дружество, регистрирана за целите на ДДС в съответната държава – членка, считаме, че отново е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
Считаме, че описаната в запитването услуга, извършвана от българското дружество -регистрирано по материалния закон лице, представлява упълномощаване за извършване на определени действия, която услуга не следва да се третира като услуга по посредничество.
Съгласно чл. 49, ал.1 от Търговския закон, посредник е търговецът, който по занятие посредничи за сключване на сделки. Във визирания случай на Запитването, българската фирма е упълномощена да внася задълженията за мита, акцизи на стоки пред Агенция „Митници“, което действие не представлява сключване на сделки от името и за сметка на чуждестранното лице. Следователно, упълномощаването на българското юридическо лице в този случай, не представлява услуга по посредничество от страна на същото.
Поради което, считаме, че е налице доставка на услуга по смисъла на чл.9, ал.1 от материалния закон от страна на пълномощника – българското дружество.
Предвид фактът, че тази услуга не попада в изброените изключения в разпоредбите на чл.21, ал.2, 3, 4 и 5 от ЗДДС мястото на изпълнение на тази доставка следва да се определи по реда на чл.21, ал.1 от Закона, а именно, това е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който извършва доставката, а когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
В случая на Запитването, считаме, че мястото на изпълнение на съответната доставка на услуга следва да е територията на Република България.
Данъчната ставка за доставка, която е извършена от данъчно задължено лице по смисъла на чл.З от ЗДДС, с място на изпълнение на същата – територията на страната, е 20 на сто върху формираната данъчна основа по реда на чл.26 от същия закон. В случая данъчната основа на тази доставка ще е определеното между страните възнаграждение за извършената услуга, като в него не се включва стойността на митата и акциза за стоките по повод на които лицето е извършило горепосочената услуга.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//’