1_111/15.01.2010
ЗКПО, чл.77
Относно: данъчно третиране по ЗКПО на разходи по договори за лизинг
По повод Вашето писмено запитване, заведено с вх.№Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр…….Ви уведомява за следното:
Според описаната в запитването фактическа ситуация, българско дружество с ограничена отговорност има действащ договор за лизинг на недвижим имот /земя/ с друга фирма. В следствие на неизпълнение на клаузите по договора от страна на лизингополучателя, договорът е прекратен през 2009 г. Според договора платените до момента лизингови вноски остават в полза на лизингодателя и се считат за неустойка за разваляне на договора по вина на лизингополучателя.
Зададени са следните въпроси: Като какъв разход би трябвало да се третират изплатените главници и необходимо ли е съгласно ЗКПО да се преобразува финансовия резултат за 2009 г. с тази сума?
В запитването Ви не е описана достатъчно изчерпателно фактическата обстановка имаща отношение към данъчното облагане. Не е приложен договор, съответно фактури, поради което е невъзможно да се изготви конкретен отговор на поставените от Вас въпроси. В тази връзка изразявам следното принципно становище, което е свързано с действащото през 2009 г. данъчно законодателство:
Съгласно правната теория лизинговите договори се делят на два вида: оперативен лизинг, при който вещта се ползва за определен срок срещу възнаграждение, след което се връща на лизингодателя /при който може да има опция за прехвърляне на собствеността/ и финансов лизинг, който съдържа изрична клауза за прехвърляне на собствеността върху лизинговата вещ в рамките на периода по лизинговия договор или след изтичането му.
Търговскоправната регламентация на лизинговите договори е уредена в чл. 342 – 347 от ТЗ. Разпоредбите на чл. 342, ал. 1, чл. 344, ал. 1, чл. 345, ал. 1 и чл. 346 от ТЗ се отнасят само за оперативния лизинг. Останалите текстове на ТЗ в чл. 342 – 347 касаят финансовия лизинг.
Отчитането на разходите, свързани с договор за лизинг е поставено в пряка зависимост от вида на лизинга. В Счетоводен стандарт 17 /СС 17/ – Лизинг, приет с Постановление№46 на МС от 21.03.2005г. /обн. ДВ бр.30/07.04.2005г./, в сила от 01.01.2005 г. е определен начина за отчитане и оповестяване на лизинговите договори, формулирани са понятията “финансов” и “експлоатационен лизинг” и са характеризирани критериите за класифицирането им.
Съгласно т.3.2. от СС 17 разграничаването между финансов лизинг и експлоатационен лизинг при тяхното текущо отразяване и периодично представяне във финансовите отчети се извършва в съответствие със счетоводния принцип “предимство на съдържанието пред формата”, заложен в чл.4, ал.2, т.3 от Закона за счетоводството.
Правилата за отчитане на финансовия лизинг при наемателя са регламентирани в т.4.3. от същия стандарт. В счетоводната си отчетност наемателят:
а/отчита като задължение определената в договора обща сума на наемните плащания;
б/записва наетия актив по справедливата стойност или със стойността на минималните лизингови плащания, ако те са по-ниски;
в/отчита като финансов разход за бъдещи периоди разликата между определената по буква „б” стойност на наетия актив и общата сума на договорените наемни плащания;
г/признава като текущ финансов разход за периода част от финансовия разход за бъдещи периоди пропорционално на относителния дял на дължимите минимални лизингови плащания по договора за периода в общата сума на договорените наемни плащания;
д/начислява амортизация на амортизируемите наети активи – в съответствие с възприетата амортизационна политика за подобни амортизируеми собствени активи;
е/намалява задължението си сизплатените през срока на договора суми.
Съгласно т.5.2. от СС17 при експлоатационен лизингов договор наемателят отчита:
а/като разходи за външни услуги начислените наемни вноски;
б/чрез задбалансови сметки наетите активи по справедливата им цена.
Освен това, както при финансовия, така и при експлоатационния лизинг, когато наемателят:
-извършва разходи по подготовката и сключването на лизинговия договор /комисионни, такси и др./, следва да ги отчете като текущи разходи за дейността /т.5.3. на СС17/;
-отчита отделно от наема предвидените в договора допълнителни плащания, като: ремонти и подобрения, застраховки и други /т.5.4. на СС17/.
Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните регламенти на ЗКПО. Съгласно чл.13, ал.1 от Закона за счетоводството (ЗСч) активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. От гледна точка на Общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия „разход” е намаляването на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието или намаляване на активите, или увеличаване на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на разпределяне между собствениците на капитала, и преоценката, отразена в собствения капитал.
За да бъде признат разход за данъчни цели, ЗКПО поставя допълнителни изисквания като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; разходите да са документално обосновани; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за които е намален финансовия резултат; разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на § 1, т.5 от ДР на ЗКПО; разходът да не е отчетен при хипотезите за отклонение от данъчно облагане по реда на раздел ІV от Глава първа на закона.
Предвид гореизложеното, считаме, че с платените лизингови вноски /до прекратяването на договора / не следва да се увеличава счетоводният финансов резултат на лизингополутелят, ако са изпълнени посочените по-горе условия.
‘