данъчното третиране на получаваните от Вас суми е, както следва

2_1489/10.10.2011г.
Наредба№Н-18/2006г. чл.25, ал.1, т.1
Наредба№Н-18/2006гчл.31, ал.1
ЗДДС чл.113, ал.1 , ал.3, т.1,ал.4 и ал.6
ЗДДС чл.119
Получено е писмено запитване. В запитването е изложена следната фактическа обстановка:Дейността Ви е търговия с фаянс и теракот. Голяма част от предлаганите стоки не ги поддържате в наличност. Това означава, че при желание на клиент да закупи даден артикул, той оставя определен процент капаро от стойносттана сделката, за да бъде доставена стоката и при получаване на стоката си доплаща разликата. Въпросът, който поставяте е насочен към сделките, които ще се заплащат в брой:
Пример:
Аванс 200 лв.
Стойност на цялата сделка 500 лв.
1. При оставяне на капаро от 200 лева следва да се издаде касова бележка от касов апарат с текст: Аванс и стойност 200 лв.
2.
След доставката на стоката, доплащане от 300 лв. – да се издаде нова касова бележка със съответните артикули и стойност 500 лева + сторно касова бележка откочан за оставения аванс от 200 лева.
Предвид посочения от Вас пример, се интересувате така ли е редно да постъпите или има друг вариант за отчитане на такъв вид сделка?
С оглед така указаната фактическа обстановка, становището ни относно данъчното третиране на получаваните от Вас суми е, както следва:
Задатъкът/капарото има обща нормативна уредба в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Съгласно чл. 93 от ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Задатъкът е парична сума или друга имуществена ценност, която едната страна дава на другата при сключване на
договора.Едно и също плащане в облигационноправен смисъл може да се разглежда като задатък/капаро, като в данъчноправен аспект, това плащане, може да сетретира като авансово плащане, със съответните данъчноправни последици.
С оглед гореизложеното получаваното от Вас капаро в процент от стойността на сделката в данъчноправен аспект ще бъде разгледано като авансово плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба№Н-18/2006г. на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1 от същата Наредба. На основание ал.3 от същата разпоредба фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
При описаната от Вас фактическа обстановка следва да издавате две фискални касови бележки, при получаване на плащанията в брой: първата от които за авансовото плащане на фаянса или теракота на стойност 200 лева, а втората за доплащането до окончателната цена на фаянса или теракота на стойност 300 лева. Фискалната касова бележка следва да съдържа реквизитите, посочени в чл.26, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ. Сторно касова бележка не следва да бъде издавана, тъй като във Вашия случай не са налице хипотезите, при които такавасеиздава, а именно: при връщане, рекламация на стока или при грешно натрупване след приключена сметка на клиента / чл.31, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. /.
Относно приложението на разпоредбите на ЗДДС свързани с авансови плащания Ви информираме, че:
На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стокаили услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.4 от ЗДДС фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
В ал.3, т.1 на чл.113 от ЗДДС е посочено, че фактура може да не се издава за доставки, по коитополучателят е данъчно незадължено физическо лице.
Предвид ал.6 на чл.113 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, като съдържанието на обобщената информация се определя с ППЗДДС /чл.119 от ЗДДС/.’

Оценете статията

Вашият коментар