данъчното третиране на разходи по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО. В писмото сте изложили следната фактическа обстановка

5_53-00-133/19.07.2011г.
ЗКПО, чл. 10
ЗКПО, чл. 33
ЗКПО, § 1, т. 33 от ДР
В дирекция ОУИ … е постъпило Ваше писмено запитване относно данъчното третиране на разходи по смисъла на § 1, т. 33от ДР на ЗКПО. В писмото сте изложили следната фактическа обстановка:
Б. България ЕООД е част от международна компания, лидер в областта на здравеопазването, храненето и високотехнологичните материали. Част от дейността на българското дружество е представяне и популяризиране на продуктите на компанията, в резултат на което извършва редица рекламни разходи. Някои от тях са свързани с пътувания на медицински специалисти и лекари, контрагенти на дружеството, за участието им в различни международни и национални конгреси, симпозиуми, конференции, презентации и други, организирани с цел популяризиране на медицински продукти. В тази връзка дружеството е сключило с медицинските специалисти Договори за повишаване на квалификация на медицински специалисти. Съгласно договорите дружеството се задължава да изпрати и заплати разноските по участието и пребиваването на организираното с научна цел мероприятие, а медицинският специалист се задължава да запознае, възможно най-голям кръг специалисти, със представените на мероприятието продукти с марката на компанията, както и начините на тяхното използване. Дружеството поема за своя сметка пътните и квартирни разходи, таксите за участие, но не поема и не заплаща дневни пари, в съответствие с изискванията на ЗЛПХМ и на Етичния кодекс на научноизследователската фармацевтична индустрия в България. Дружеството получава разходооправдателни документи – фактура или протокол за самолетен билет, за хотелско настаняване, за съответната такса за регистрация за присъствие, в които е посочено като контрагент.
Въпросите, които Ви интересуват, по същество се свеждат до това, третират ли се описаните разходите като разходи за реклама по смисъла на § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО?
Тъй като към запитването не е представен договор, предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Договорите за придобиване и повишаване на квалификация са уредени в глава единадесета „Професионална квалификация” на Кодекса на труда (КТ). В случая страните по договора за повишаване на квалификацията на медицински специалисти не са в трудови правоотношения, нито са постигнали съгласие да бъдат в такива отношения. От данъчна гледна точка това означава, че се прилагат общите правила за облигационните правоотношения. В подобни случаи тълкуването на съответния договор следва да бъде подчинено на принципа на предимство на съдържанието пред формата и да се търси действителната обща воля на страните(чл. 20 от ЗЗД).
От представената в писмото информация може да се обобщи, че дружеството поема определени разходи по пътуването, пребиваването и участието на медицински специалисти в мероприятия, на които те се информират, получават опит и квалификация, свързани със свойствата, действието и начините на използване на продуктите на Б. Насрещната престация за дружеството е популяризиране на тези продукти чрез презентации, изнасяне на лекции от медицинските специалисти.
Данъчното третиране на разходите за пътуване и престой на физическите лица за целите на ЗКПО е регламентирано в чл. 33 от закона.Признават се следните счетоводни разходи, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице: разходитеза пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителниили контролни органи на данъчно задълженото лице. Тези разходи следва да бъдат документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
Разходи за реклама съгласно § 1, т. 33 от ДР на ЗКПО са разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Свързаните с дейността на данъчно задълженото лице и документално обосновани разходи за реклама не са обект на данъчна регулация. Разходи за реклама, извън обхвата на определението, дадено в т. 33 от ДР на ЗКПО, се третират като несвързани с дейността.
Третират се като несвързани с дейността разходите за популяризиране на стоки и услуги, включително подаръци, които не носят търговското наименование или търговската марка на данъчно задълженото лице, както и не са в рамките на обичайното за извършваната от лицето дейност. Типичен пример са разходите за реклама на търговска марка, която е собственост на дружеството-майка, тъй като данъчно задълженото лице-дъщерно дружество не притежава търговската марка, то няма право да я използва, в т.ч. и да я рекламира.
С оглед изложеното до тук, посочените в писмото разходи във връзка с организирани конгреси, симпозиуми, конференции, на които се представят и популяризират продукти и услуги от обхвата на търговската дейност на дружеството, са по-скоро с характер на разходи за пътуване и предстой на физически лица.
Следва да се има предвид и нормата на чл. 77 от ЗКПО, която изисква разходите да не са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство. Законът за счетоводството (ЗСч) изисква счетоводството да се осъществява в съответствие с изискванията на този закон при съобразяване основните счетоводни принципи. С чл. 4, т. 4 от ЗСч е въведен принципът за съпоставимост между приходите и разходите, съгласно който разходи, извършени във връзка с определена сделка или дейност, следва да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, априходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
В заключение следва да отбележим, че за да бъде признат разход за данъчни цели, ЗКПО изисква и разходът да не представлява „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на закона, да не е отчетен при хипотезите на отклонение от данъчно облагане по реда на раздел ІV от глава първа на с.з., както и че установяването на данъчните задължения на лицата се извършва посредством методите на контрол при ревизионното производство.

Оценете статията

Вашият коментар