ОТНОСНО:Данъчното третиране по ЗДДС на таксите, които се събират от общинско лесничейство и право на приспадане на данъчен кредит за покупки.
В постъпилото в Дирекция „ОУИ” – ………….., запитване с вх. № 08-00-12/23.10.2009 г. са зададени следните въпроси:
1. Облагаеми или необлагаеми с ДДС са таксите, които събира ОП, а именно:
А. Такси за ползване от горите и земите на общински горския фонд.
– Такси на корен на облите дървени материали, дърва за горене и вършината, добити от общински горски фонд.
– Такси за странични ползвания и странични горски продукти, добити от общински фонд.
– Такси за земеделско ползване на земи от Общински горски фонд, представляващи междуредия в новосъздадени горски култури и невъзобновени сечища.
– Такси за ползване на инфраструктурата в горския фонд.
Б. Такси за административни и технически услуги.
2. Ако горепосочените такси са необлагаеми, какъв документ трябва да се издаде – фактура или приходна квитанция?
3. За покупките, ОП има ли право на данъчен кредит?
Поради неизяснената фактическа обстановка, изразяваме принципно становище:
Първи и втори въпрос: По смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. В ал. 2 на чл. 3 от закона е определен обхвата на понятието „независима икономическа дейност“.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС, не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, като в закона са изброени определени изключения.
В § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС са посочени “дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“, а именно – дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:
а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от
нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е
възложено със закон;
б) е установена такса с нормативен акт.
Предвид изброените по-горе законови разпоредби, дейностите или доставките, извършени от ОП, ако са възложени със закон и не могат да се извършват от други търговци, за които е установена такса с нормативен акт, попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС и не подлежат на облагане с ДДС. В противен случай същите представляват облагаеми доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и на основание чл. 86, ал. 1 от с.з. за Вас, като изпълнител по доставката възниква задължение за начисляване на ДДС.
Разпоредбите на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС въвеждат задължение за издаване на фактура само по повод на доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал.3 във връзка с чл. 7 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство. В случая получените суми за такси следва да бъдат документирани с първичен счетоводен документ по чл. 7 от ЗСч. На основание чл. 113, ал. 16 от ППЗДДС, доставките и дейностите извън рамките на независимата икономическа дейност на лицето се отразяват в отчетните регистри като освободени доставки.
Трети въпрос: Правото на данъчен кредит ще е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма – “Данъчен кредит“ от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1. т. 1 – 6 от ЗДДС.
В случай, че някое от обстоятелствата, предвидени в същия текст са налице, то правото на данъчен кредит не следва да се упражни, независимо от изпълнението на изискванията на чл. 69 от ЗДДС.
Условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са визирани от законодателя в чл. 71 от ЗДДС.
Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред – по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Предвид горепосоченото, за Вас като получател по доставката ще възникне правото на приспадане на данъчен кредит, когато са изпълнени разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС.
В чл. 73 от ЗДДС е предвидено право на приспадане на частичен данъчен кредит от регистрираното лице по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право.
При условие, че извършвате както облагаеми, така и доставки, за които нямате право на данъчен кредит, за получените от Вас стоки и услуги ще е налице право на приспадане на частичен данъчен кредит, по реда на чл. 73 от ЗДДС.
‘