данъчно третиране на дължима неустойка по договор при неизпълнение в срок съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № 04-16-15
Дата: 04.09.2018 год.
ЗДДС: чл. 26, ал. 1;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2;
ППЗДДС: чл. 84.

ОТНОСНО: данъчно третиране на дължима неустойка по договор при неизпълнение в срок съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №…………2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Община …………… е сключила договор с ………………………. с предмет „Изготвяне на технически обследвания и обследвания за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради във връзка с реализирането на Национална програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради“. Поради забава от страна на изпълнителя на договорените дейности в срок от общината е наложена неустойка в размер на 5 400 лв.
Във връзка с възникнал спор между общината и изпълнителя по договора относно третирането на дължимата неустойка поставяте въпроса за данъчното третиране на същата съгласно разпоредбите на ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. В ал. 2 на същата разпоредба е предвидено, че данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Видно от цитираната разпоредба за да се определи дали съответната сума следва да се включи в данъчната основа е необходимо да се извърши преценка относно характера на неустойката.
По своята правна същност неустойките и лихвите могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер.
С обезщетителен характер са тези неустойки и лихви, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Неустойките и лихвите със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация.
Съгласно чл. 92 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между доставчик и получател. Същите са елемент от данъчната основа само когато са дължими на доставчика и при условие, че не са с обезщетителен характер.
От приложения към запитването договор за възлагане на обществена поръчка, раздел VІ, чл. 16 е видно, че при забава за изпълнение в сроковете, определени по реда на договора и/или техническата спецификация, изпълнителят дължи за всеки конкретен случай неустойка в размер на 300 лева за всеки просрочен ден.
Предвид изложеното в случая неустойката във връзка със забава за изпълнение в сроковете по договора е с обезщетителен характер и е дължима не на доставчика, а на получателя, поради което същата няма характер на доставка. Същата не дава отражение при определяне на данъчната основа на доставката от изпълнителя по договора. За извършената доставка във връзка с изпълнение на договора от дружеството изпълнител следва да бъде издадена фактура с данъчна основа определена по реда на чл. 26 от ЗДДС, без същата да бъде намалявана с дължимата на възложителя неустойка.
Съгласно чл. 84 от Правилника за прилагане на ЗДДС за документирането на неустойките с обезщетителен характер не се издава данъчен документ (фактура, известие към фактура, протокол), а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. В този смисъл неустойката може да се документира чрез издаване на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). Задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ са предвидените в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч.
Извън горното, в случая следва да бъде прието, че са налице две насрещни вземания. Съгласно чл. 103 от ЗЗД, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Обстоятелството че между тях може да се извърши прехващане (приспадане) не влияе на техния характер, съответно на данъчното им третиране.

ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

Оценете статията

Вашият коментар