Изх. №23-22-938/10.06.2019 г.
ЗКПО – чл. 26, т. 2;
ЗКПО – чл. 10;
ЗСч – чл. 6 и чл. 3, ал. 3;
ДОПК – чл. 55, ал. 1
ОТНОСНО: Данъчно третиране на разходи, при спазване на изискванията за документална обоснованост на стопанските операции чрез първичен счетоводен документ, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основна дейност покупко-продажба на стоки. Стоките са внос от Китай, а последващата им продажба се осъществява на територията на България. Заявяването и плащането на стоките се извършва посредством сайт за ел. търговия www.aliexspress.com. Заплащането на стоките се извършва в сайта чрез карта към разплащателна сметка в българска банка на името на дружеството. За осъществените плащания дружеството разполага с банкови извлечения.
Стойностният праг на закупените стоки е под 30,00 лв. и същите не подлежат на облагане с ДДС при вноса на основание чл. 58, ал. 14, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). В тази връзка е посочено, че дружеството не разполага с митническа декларация за внос. Вносът на територията на страната може да бъде доказан чрез разписка за предадена пратка от „Български пощи“ ЕАД.
За закупените стоки дружеството задължително изисква от доставчиците издаване на фактура. Често доставчиците отказват да издадат такава, издават „proforma invoice“ или издават фактура на името на управителя.
Позовавайки се на факта, че доставчиците са лица извън обхвата на Закона за счетоводството (ЗСч) и за покупките дружеството разполага с банково извлечение и документ от „Български пощи“ ЕАД, то наличието на тези документи изпълняват ли изискванията на принципа за документално обоснованост при отчитане на покупката на стоките за следните хипотези:
1. доставчикът не е издал никакъв документ за извършената покупка и освен горните документи, дружеството би могло да приложи само документ за направената поръчка от сайта;
2. доставчикът е издал документ за покупката на името на дружеството, но в него не се съдържат всички задължителни реквизити, съгласно чл. 6, ал. 5 и ал. 6 от ЗСч;
3. доставчикът е издал документ, съдържащ задължителните реквизити по чл. 6 от ЗСч, но документът е издаден на името на управителя на дружеството, който не извършва независима икономическа дейност като физическо лице и стоките ще бъдат използвани само за дейността на дружеството му.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
За данъчни цели спазено ли е изискването за документална обоснованост, съгласно чл. 10 от ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Поставеният по отношение на прилагането на ЗКПО въпрос е свързан с разпоредбата на чл. 26, т. 2 от същия закон, съгласно която не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. По отношение на документалната обоснованост за целите на признаването на даден счетоводен разход за данъчни цели в чл. 10 от ЗКПО се съдържат изрични разпоредби, които се базират на изискванията на ЗСч. По силата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В ал. 2 от същата разпоредба се доуточнява, че счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Извън посочените случаи по ал. 2 от ЗКПО, счетоводният разход се признава за данъчни цели и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция, по аргумент на чл. 10, ал. 3 от ЗКПО.
В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е посочена информацията, която най-малко следва да се съдържа в първичния счетоводен документ, адресиран към външен получател. Разпоредбите, съдържащи се в ЗСч и в ЗКПО относно прилагането на принципа за документална обоснованост, са идентични. Действително ЗСч има териториален обхват на действие, като обхваща предприятията, изчерпателно посочени в чл. 2 от ЗСч, но относно спазване на принципа за документална обоснованост са уредени случаите, в които първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон (чл. 6, ал. 6 от ЗСч). Регламентирано е, че документална обоснованост е налице и когато е постъпил в предприятието първичен счетоводен документ, издаден от чуждестранно лице, което не е предприятие по смисъла ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по чл. 6, ал. 1, когато този документ отразява вярно документирана стопанска операция.
По отношение на счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да са придружени с превод на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е постановено, че при поискване от орган по приходите, субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
В конкретните хипотези, посочени в запитването, следва да имате предвид, че при липса на издаден документ от доставчика не може да се докаже осъществената стопанска операция (покупка на стока), респективно правата и рисковете върху стоката (договорени клаузи между страните по сделката, прехвърляне на собственост, рекламация и др.). В този случай стопанската операция не е документирана и не покрива принципа за документална обоснованост по смисъла на чл. 3, ал. 3 и чл. 6, ал. 6 от ЗСч. Участниците (доставчикът и получателят) в стопанската операция следва да са определени (чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч).
При третата хипотеза, когато доставчикът е издал документ за продажба на стоката на името на управителя на дружеството, но в документа се съдържат останалите задължителни реквизити, съгласно чл. 6 от ЗСч, не може да се докаже, че предприятието е получател по осъществената стопанска операция (чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч). Не е спазен принципът за документална обоснованост. Участниците (доставчикът и получателят) в стопанската операция са определени, като получателят е различен субект от дружеството. В този случай, следва да имате предвид, че при кореспонденцията с доставчика (договор, заявка и др.) следва да посочите наименованието на предприятието, което е страна по сделката.
При втората хипотеза, когато доставчикът е издал документ за продажба на стоката на името на дружеството, но в него не се съдържат всички задължителни реквизити, съгласно чл. 6 от ЗСч, не може да се докаже датата на документирането на стопанската операция (чл. 6, ал. 1, т. 2 от ЗСч), не може да се докаже осъществената стопанска операция (покупка на стока), респективно правата и рисковете върху стоката (договорени клаузи между страните по сделката, прехвърляне на собственост, рекламация и др.), тъй като не е посочен предметът, натуралното и стойностното изражение на стопанската операция (чл. 6, ал. 1, т. 4 от ЗСч). Не е спазен принципът за документална обоснованост. В този случай, ако са налице документи удостоверяващи липсващата информация, респективно когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция, то по аргумент на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, и на чл. 6 от ЗСч, счетоводния разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч.
Все пак следва да имате предвид, че ако за протеклата стопанска операция са налице доказателства и други документи (договор, протокол, поръчка, заявка, одобрение на стоката, документи за транспорт, застраховка, плащане към доставчика и др.) съдържанието на които допълват липсващата информация, заедно те покриват изискването за документална обоснованост. В тази връзка следва да имате предвид, че само наличието на съответния платежен документ за извършеното плащане към доставчика не е достатъчно да се приема, че стопанската операция е документално обоснована, по обратния аргумент от чл. 6, ал. 7 от ЗСч.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.