2_1805/01.12.2011 г.
ЗДДС чл.13, ал.1
ЗДДС чл.62, ал.1
ЗДДС чл.62, ал.2
ЗДДС чл.17, ал.2
ЗДДС чл.28
В Дирекция ОУИ ……………. е постъпило Ваше писмено запитване с вх.№…………….. относно дейността на фирмата – покупко-продажба на нови леки автомобили, съдържащо въпроси как да се третират по ЗДДС следните видове покупки и продажби предвид факта, че дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС в България:
1.Покупка на автомобили от европейския съюз от фирми, регистрирани по ДДС в съответните страни; фактурите са издадени без начислено ДДС.
2.Продажба на автомобили на фирми, регистрирани в страни, които не са членки на ЕС; стоката не преминава през България.
3.Продажба на автомобили на фирми, регистрирани в страни, които не са членки на ЕС; стоката преминава през България.
При така изложената фактическа обстановка изразяваме следното становище:
По въпрос №1:
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване /ВОП/ е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За ВОП се смята и придобиването на ново превозно средство, което се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, независимо дали доставчикът е данъчно задължено лице за целите на ДДС в друга държава членка /чл.13, ал.2 от ЗДДС/.
В §1, т.17, буква „в” от Допълнителните разпоредби на ЗДДС е дадена дефиниция за „нови превозни средства – моторни превозни средства”.
Съгласно чл.62, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Независимо от ал.1, мястото на изпълнение на ВОП е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната /чл.62, ал.2 от ЗДДС/.
Според чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗДДС данъчното събитие при ВОП възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, а данъкът става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Независимо от ал.3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие. На основание чл.84 от ЗДДС данъкът е изискуем от лицето, което извършва ВОП. Начисляването на данъка се извършва съгласно чл.86 от ЗДДС.
Регистрираното лице – получател по ВОП задължително издава протокол по чл.117 от ЗДДС, който съдържа реквизитите, определени в ал.2 на чл.117, в срок не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем /чл.117, ал.3 от ЗДДС/. Протоколът следва да бъде включен в дневника за продажбите, съответно в справката-декларация за данъчния период, през който е издаден /чл.124, ал.2 и 125, ал.1 от ЗДДС/.
Предвид гореизложеното, когато дружеството купува нови превозни средства /автомобили/ от регистрирани лица за целите на ДДС в други държави-членки на ЕС, покупката се третира като ВОП при условията на чл.13, ал.1 и 2 от ЗДДС и се облага с данък, дължим от дружеството, регистрирано по ЗДДС.
По въпрос №2:
Разпоредбата на чл.2, т.1 от ЗДДС определя като обект на облагане с данък върху добавената стойност всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
Според чл.12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Съгласно чл.17, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В случай, че стоките, които дружеството продава не се намират на територията на страната към момента, в който започва превозът им към получателя, тогава дружеството извършва доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно чл.79, ал.2, т.4 от ППЗДДС фактура/известие се издава и за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната в рамките на икономическата дейност на лицето, като във фактурата не се начислява данък. Във фактурата/известието като основание за неначисляване на данък от закона се вписва съответната разпоредба на закона, съгласно която доставката на стока или услуга е с място на изпълнение извън територията на страната – за доставка на стоки и услуги извън тези по т.1-3. Предвид разпоредбата на чл.86, ал.3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение на територията на страната.
При продажба на автомобили с място на изпълнение извън територията на страната дружеството следва да спазва правилата за данъчно третиране в държавата по място на изпълнение на доставките.
По въпрос №3:
Предвид неясно поставената фактическа обстановка за целите на настоящия отговор приемаме, че превоза на стоките започва от територията на страната, поради което следва извода, че дружеството извършва продажби на стоки с място на изпълнение на територията на страната по смисъла на чл.17, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл.28 от ЗДДС дружеството изпълнява облагаеми доставки с нулева ставка, а именно доставки на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия.
За доказване на доставките по чл.28 от ЗДДС доставчикът следва да разполага с документите, определени в чл.21, ал.1, т.1-3 от Правилника за приложение на ЗДДС /ППЗДДС/:
-митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство.
-фактура за доставката;
-документ за превоза на тези стоки.
Във връзка с гореизложеното, ако дружеството търгува с автомобили, които не са„нови превозни средства” следва да има предвид глава седемнадесета от ЗДДС относно специалния ред на облагане на доставките на стоки втора употреба.
‘