Изх. № 24-39-59
Дата: 26.06.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 4;
ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 4.
ОТНОСНО: Допълнителни въпроси във връзка с изразено становище в писмо на НАП с изх. № 24-39-59#1 от 21.08.2018 г.
Вашето писмено запитване, препратено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № 24-39-59#1 от 16.10.2019 г., е по повод писмо с изх. № 24-39-59#1 от 21.08.2018 г. и е свързано с допълнително възникнали въпроси във връзка с изразеното становище, някои от които имат за цел проучване на становището на администрацията.
В правомощията на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите е да организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията, които произтичат от чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите. Следва да се има предвид, че разясняването на законодателството представлява принципен отговор на поставени въпроси, свързани с неясноти по разбиране и тълкуване на законовите текстове от задължените лица за изпълнение на техните задължения. Запитванията обаче не следва да са насочени към проучване становището на НАП, тъй като тогава биха имали характеристиките на искане за правна консултация, с каквото правомощие Изпълнителния директор на НАП не разполага. Предвид това изразеното становище е принципно, съобразно с описаната фактическа обстановка, като в тази връзка следва да се има предвид че е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на данъчно задълженото лице, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното в писмото.
Поставените от Вас допълнителни въпроси са изключително неясни и в по-голямата си част касаят задължения и евентуални бъдещи действия на физически лица, които остават анонимни и нямат отношение към задълженията на дружеството в качеството му на работодател. Освен това отговорите на голяма част от поставените от Вас въпроси вече се съдържат в изразеното становище.
Въпреки гореизложеното в допълнение на писмо № 24-39-59#1 от 21.08.2018 г. за по-голяма яснота Ви уведомявам следното:
Както е посочено в цитираното писмо, на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена и ако не е предвидено друго в този закон, те се смятат за придобити на датата на получаването на престацията. В писмото изрично е посочено, че облагаемият доход в случая е пазарната цена на акциите към момента на придобиването им, намалена с направеното от служителя плащане. От изложеното в писмото Ви не може да се направи категоричен извод за конкретната дата на придобиването на акциите от съответните физически лица. Няма данни въз основа на които да се приеме, че посочените от Вас дати (датата, на която се увеличава капитала на чуждестранното дружество, в което се инвестира, както и датата на издаване на фактура от чуждестранното дружество на дружеството работодател) съвпадат с датата на придобиването на акциите от съответните служители.
Във връзка с правилата за отчитане на разходите НАП не е компетентна да дава становище и ако имате неясноти може да се обърнете към дирекция „Данъчна политика” в министерство на финансите.
При извършена от физическите лица продажба или замяна на така придобитите акции, доходите от която не попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход се формира по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ и това е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка и както е посочено в нашето становище този доход подлежи на деклариране от физическите лица, които са го придобили в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчната година, през която е извършено прехвърлянето, където се определя и дължимият данък върху общата годишна данъчна основа.
В този случай доходите от продажбата на вече придобитите акции, не са свързани с трудовата дейност на лицето в качеството му на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, съответно не са осигурителен доход.
На основание на чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация за притежаваните от тях акции и дялови участия в дружества в чужбина към 31 декември на годината, за която се отнася декларацията, като се има предвид че това задължение се отнася за всички притежавани към тази дата акции и дялове, а не само за придобитите през съответната година. Към настоящия момент, съгласно утвърдения образец на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, тази информация се описва в Част І на Приложение № 8.
По отношение на доходите от дивиденти, както е посочено в становището, на основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът, придобит от местното физическо лице, е от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 от същия закон се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. При определяне датата на придобиването на дохода се прилага общото правило на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти на местни физически лица от източници в чужбина се декларират в Част ІV на Приложение № 8, където се определя и дължимия окончателен данък.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/