ОТНОСНО: доставка на услуга и формиране на облагаем оборот по ЗДДС
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-28-3/ 25.04.2018 г., препратено за отговор по компетентност от Дирекция ОДОП
.
Изложена е следната фактическа обстановка:Дружеството извършва ремонтни дейности на машини и съоръжения в държави извън Европейския съюз и в Европейския съюз. Има направени писмени оферти към контрагенти, по които има и постъпили средства по разплащателната сметка на фирмата, но няма приключване на сделката или данъчно събитие.
Поставен е въпрос дали тези приходи по оферти ще се вземат като оборот на дружеството.
Във връзка с поставения въпрос, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
По смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.
Предвид горните текстове, за целите на определянето на облагаемия оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, следва да се включат облагаемите доставки – чл. 96, ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В случай, че се осъществяват доставки на услуги и клиентите са данъчно задължени лица, необходимо е да се съобрази текста на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС при определянето на мястото на изпълнение на доставката. Мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Във връзка с посочените разпоредби, когато българското дружество е доставчик на услуга, а получател е чуждестранна фирма – данъчно задължено лице (чл. 21, ал. 2 от ЗДДС), същата не се включва при определянето на облагаемия оборот, доколкото е с място на изпълнение извън територията на страната.
Когато българско дружество, нерегистирано по ЗДДСе доставчик на услуги и има клиенти – данъчно задължени лица, следва да се съобрази задължителната регистрация по чл. 97а от ЗДДС. Съгласно чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС, на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.Задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие). Лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
‘