Искане на становище относно данъчното облагане на сделки с финансови инструменти на международните пазари.

Изх. № 37-00-112
Дата: 27.07.2015 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 3;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 11.
Относно: Искане на становище относно данъчното облагане на сделки с финансови инструменти на международните пазари.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило внаи заведено с вх. № 37-00-112 от 02.07.2015 г., Ви уведомявам следното:
Поставените от Вас въпроси относно това кой е данъчно задължено лице в Съединените американски щати (някой от инвестиционните посредници или физическото лице), по какъв начин се извършва данъчното облагане за сключените сделки с финансови инструменти в САЩ и възможно ли е трето лице да заплати данъци от името на физическо лице (очевидно в САЩ), не са от компетенциите на НАП. Тези въпроси се уреждат от разпоредбите на вътрешното законодателство на САЩ. Правата и задълженията на органите по приходите на НАП се свеждат до тълкуването и прилагането на българското законодателство, касаещо облагането с данъци в България.
Единственото, което е възможно да се посочи във връзка с облагането на българския инвестиционен посредник или местното за България физическо лице, е че в обичайния случай те биха били освободени от облагане в САЩ по силата на чл. 13, ал. 8 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между нашите две държави. Както посочих вече по-горе обаче, това дали претенцията за облагане от страна на САЩ е насочена към някого от тях или към инвестиционния посредник от друга държава-членка на Европейския съюз, ще зависи и от разпоредбите във вътрешното законодателство на САЩ. В това законодателство е възможно да са предвидени и процесуални изисквания за прилагането на СИДДО, както такива са предвидени в българското законодателство и по-конкретно в Раздел III на Глава шестнадесета на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В допълнение редица разпоредби на СИДДО между България и САЩ препращат също към вътрешното законодателство на САЩ. В тази връзка като пример може да се посочи текста на чл. 13, ал. 2, б. „б“ от Спогодбата. По аналогия със случаите, уредени в чл. 13, ал. 2, б. „в“ от Спогодбата, поне що се касае до акциите закупени и продадени през 2012 г., съществува възможност те да подлежат на облагане в САЩ. Това обаче отново е в зависимост от разпоредбите от вътрешното законодателство на САЩ.
По отношение на въпроса от наша компетентност, свързан с деклариране и облагане на придобитите доходи на местното физическо лице, от чието име и за чиято сметка са сключени сделките с финансови инструменти в САЩ, изразявам следното становище:
На основание разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, като редът на данъчното облагане е в зависимост от вида на конкретния доход.
Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ не са облагаеми с данък доходите от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби на закона. Следователно, тъй като разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ е приложима за сделки с финансови инструменти, които се сключват на регулиран български пазар и на регулиран пазар в друга държава – членка на Европейския съюз, или в държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, реализираните от физическите лица доходи от сделки с финансови инструменти, осъществени на пазари,различни от посочените, ще подлежат на облагане по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ.
Определянето на облагаемия доход от продажба на акции и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута, е регламентирано в раздел V “Доходи от прехвърляне на права или имущество” на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 33, ал. 3 от същия закон, облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив, а продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 4 и 5 от ЗДДФЛ). Тук е важно да се има предвид, че в случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето (чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ), без оглед на момента, в който се извършва плащането.
На основание чл. 34 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от прехвърляне на права или имущество е облагаемият доход по чл. 33 от закона, придобит през данъчната година.
Придобитите доходи от продажба на акции и други финансови активи (включително с източник в чужбина), подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, задължително се декларират от местните физически лица в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ чрез попълване на Приложение № 5, Част І, Таблица 2 с код 508. Срокът за подаването на декларацията е до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
В случай че доходите на физическото лице подлежат на облагане в САЩ съгласно действащата между нашите две държави СИДДО, лицето ще може да ползва по силата на чл. 22, ал. 1 от Спогодбата метод за избягване на двойното данъчно облагане. Предвиденият в този случай метод е освобождаване с прогресия.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/Г. ДИМИТРОВА/’

Оценете статията

Вашият коментар