Изх.№ 24-39-9

Изх.№ 24-39-9
Дата: 11.03.2019 год.
ЗДДС, чл. 118;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 41;
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1.

ОТНОСНО: краткосрочно отдаване под наем на електромобили и тяхното зареждане на зарядни станции в контекста на прилагане на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)

В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е постъпило Ваше писмо, по повод запитване, заведено с вх. № 24-39-9/18.01.2018 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
„………..” АД е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) лице, което е закупило електромобили, които ще отдава под наем чрез платформа (……..), като времето за наемане ще варира от няколко минути до неограничен период от време, в зависимост от нуждите на клиентите. Освен това, дружеството оперира и зарядни станции за зареждане на електромобили.
Услугите, които дружеството ще извършва, са:
1. Краткосрочно отдаване под наем на електромобили чрез мобилно приложение. Услугата се нарича „споделена мобилност” и се извършва по следния начин:
2. Дружеството притежава право да ползва електронно приложение, което е разработено за тази дейност. Всеки клиент, който иска да наеме електромобил, трябва да свали и да инсталира електронното приложение на собствено устройство (мобилен телефон) и да се регистрира. Първоначалната регистрация включва името на клиента, кредитна, дебитна карта, шофьорска книжка и друга подобна информация.
3. След първоначалната регистрация клиентът може да види в реално време къде се намират електромобилите и да направи поръчка в мобилното приложение. След като потвърди поръчката, клиентът може да ползва електромобила като го отключва с мобилния си телефон.
4. Електромобилите на дружеството се паркират в синя или зелена зона и на други позволени зони в град ……..
5. Клиентът ползва автомобила и го оставя на избрано от него място, което обикновено е различно от мястото, откъдето е взел автомобила. След приключване на ползването мобилното приложение изчислява времето на ползване и цената на наема. Цената на услугата се определя на минута, като първите дванадесет минути са включени в първоначалната такса от … лв., а всяка следваща минута се таксува по 0,.. лв. Цената на наема за 24 часа не може да надвишава … лв.
6. След като мобилното приложение отчете времето и цената на използваната услуга за конкретния клиент, то автоматично изтегля сумата на наема от дебитната или кредитната карта на клиента, която той е посочил при регистрацията.
7. Дружеството използва платежен посредник, който събира всички плащания от клиентите и ги превежда на Дружеството общо. Платежният посредник има лиценз като финансова институция, издаден от De ……… (……) и регистрационен номер …….
8. След като клиентът остави електромобила, той се заключва чрез приложението на мобилното му устройство. Електромобилът може да бъде отключен от следващ клиент по начин, аналогичен на описания по-горе.
Продажбата на услугата се извършва от мобилното приложение, т.е. Дружеството извършва продажбите си чрез електронно приложение и няма търговски обект (по смисъла на т. 41 от § 1 на Допълнителните разпоредби на ЗДДС), чрез който извършва посочените продажби.
1. Зареждане на електромобили:
Дружеството е собственик на зарядни станции за зареждане на електромобили, които се намират на територията на гр. ……. Зарядните станции са на самообслужване. Клиенти на Дружеството са лица, които са собственици на електромобили или които ползват наети електромобили. Услугата по зареждане се извършва по следния начин:
* Дружеството оперира електронна платформа, която управлява зарядните станции.
* Клиентът се регистрира в тази платформа, като попълва данните си и номерата на дебитни/кредитни карти, чрез които ще се извършват плащанията.
* След регистрацията, клиентът получава магнитна карта.
На всяка зарядна станция клиентът маркира (чекира) магнитната карта, за да започне зареждането и след като зареди електромобила, зарядната станция изчислява цената, като електронната платформа изтегля дължимата сума от дебитната /кредитната карта на клиента, посочена при регистрацията. Единствените възможни начини за плащане са с дебитна/кредитна карта или по банков път.
Дружеството използва платежен посредник DIBS.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
По отношение на услугата „споделена мобилност“ (краткосрочно отдаване под наем на електромобили):
1. При използването на мобилно приложение, чрез което се извършва продажба на услуга по краткосрочен наем на електромобила, счита ли се, че е налице търговски обект, от който се извършва продажбата по смисъла на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
2. За извършените продажби от мобилното приложение следва ли да се издава фискален бон по Наредба № Н-18 и чл. 118 от ЗДДС, когато плащанията са направени чрез дебитна или кредитна карта и получени чрез платежен посредник, регистриран в държава членка?
3. За извършените продажби на физически лица, задължително ли е да се издава фактура по реда на ЗДДС? В случай че не е задължително издаването на фактура по ЗДДС, задължително ли е да се издава първичен счетоводен документ по реда на чл. 6 и чл. 7 от Закона за счетоводството?

По отношение на услугата „зареждане на електромобил от зарядна станция“:
4. Счита ли се, че зарядната станция е търговски обект (съгласно определението в ЗДДС), от който се извършват продажби по смисъла на Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.?
5. За извършените продажби от зарядните станции следва ли да се издава фискален бон по Наредба № Н-18 и чл. 118 от ЗДДС, когато плащанията са направени чрез дебитна или кредитна карта и получени чрез платежен посредник, регистриран в държава членка? За извършените продажби на физически лица задължително ли е да се издава фактура по реда на ЗДДС?
6. В случай че не е задължително издаването на фактура по ЗДДС, задължително ли е да се издава първичен счетоводен документ по реда на чл. 6 и чл. 7 от Закона за счетоводството?
Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
По отношение на въпроси 3 и 6 от запитването, от дирекция ОДОП …… е изразено становище, като в частта относно прилагане на разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. запитването е препратено по компетентност.
По въпроси 1 и 4, касаещи определянето на търговски обект при предоставяне на услугите „споделена мобилност“ (краткосрочно отдаване под наем на електромобили) и зареждане на електромобил от зарядна станция:
Общото правило, заложено в чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, е че всяко лице (регистрирано и нерегистрирано по реда на закона) е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Задължението е налице и при плащане, извършено с дебитна или кредитна карта, без значение дали същото е извършено чрез физически ПОС терминал или чрез виртуално терминално устройство ПОС.
За целите на Наредба № Н-18/2006 г. понятието „търговски обект“ е това по § 1, т. 41 от допълнителната разпоредба на ЗДДС, а именно „всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби“.
Видно от дадената дефиниция, на първо място законът е предвидил за „търговски обект“, че е всяко място. За да се приложат разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. обаче търговският обект, трябва да е на територията на Република България.
При извършване на електронна търговия, в случая предоставяне на услуги чрез мобилно приложение, е приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от Закона за електронната търговия (ЗЕТ), съгласно която осъществяването на дейност по предоставяне на услуги на информационното общество (електронна търговия) се урежда от закона на държавата, където се намира мястото на дейност на доставчика на услуги, ако е на територията на държава членка на Европейския съюз.
Място на дейност е мястото, където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. Наличието и употребата на технически средства и технологии, необходими за предоставяне на услугата, не са достатъчни сами по себе си за определяне мястото на дейност на доставчика на услуги. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЕТ доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
1. името или наименованието си;
2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2.
С оглед изложеното, мястото на търговския обект (на територията на България или в държава от ЕС) ще съвпада с мястото на дейност на доставчика на услуги на информационното общество (електронна търговия), където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. Предвид това, че услугата „споделена мобилност“ се извършва на територията на Република България, разпоредбите на Наредба № Н–18/2006 г. намират приложение.
По въпрос 2, касаещ регистрирането и отчитането на предоставяните услуги „споделена мобилност“ (краткосрочно отдаване под наем на електромобили) и по въпрос 5, касаещ предоставяне на услугата „зареждане на електромобил от зарядна станция“:
В запитването е изложено, че за извършване на плащане за услугата по краткосрочно отдаване под наем на електромобили чрез мобилно приложение, се ползва платежният посредник …… B.V. ….., който има лиценз като финансова институция, издаден от …… Платежният посредник събира всички плащания от клиентите и ги превежда на „…………“ АД общо. Аналогично на предоставяните услуги по отдаване на автомобили под наем се извършва и плащането чрез дебитни и кредитни карти за услугата по зареждане на електромобил от зарядна станция, като в този случай дружеството използва платежен посредник ……
За регистриране и отчитане на продажбата на тези услуги следва да се разгледа начинът на заплащането им от страна на клиента. В конкретния случай и за двете предоставяни от дружеството услуги, фактът, че се използва платежна институция е неотносим към регистрирането и отчитането на продажбите, тъй като клиентът плаща чрез дебитна или кредитна карта, а не се извършва по някои от посочените като освободени начини, изброени в чл. 3, ал. 1 от наредбата.
С оглед изложеното и предвид това, че плащането се извършва чрез дебитни или кредитни карти, при предоставянето на съответните услуги (услугата по краткосрочно отдаване под наем на електромобили и зареждане на електромобил от зарядна станция) за „……….“ АД е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите им чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

5/5

Вашият коментар