Изх. № М-24-15-1282
Дата: 07.01.2020 год.
ЗАНН, чл. 63;
АПК, чл. 143.
Във връзка с постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите ………………………………. запитване относно прилагане на новите алинеи 4, 5 и 6 на чл. 63 от ЗАНН становището е следното:
С допълнение в чл. 63 от ЗАНН е въведена изрична правна уредба относно присъждането на разноски в административнонаказателните производства, за което е предвидено да се прилага редът на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). До въвеждане на тези промени, поради липса на ред за претендиране и присъждане на направените при съдебното обжалване на наказателните постановления разноски за адвокатско възнаграждение, същите се претендират под формата на имуществени вреди, в исково производство по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, като това е подкрепено и с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по ТД № 2/2016 г. на Общото събрание на ВАС, І и ІІ колегия.
С „Държавен вестник“, бр. 94 от 2019 г. в ЗАНН е изрично регламентирано правото за претендиране и присъждане на разноски при съдебно обжалване на наказателните постановления.
С оглед прилагане на чл. 63, ал. 4, 5 и 6 от ЗАНН от съществено значение е определяне на характера на разпоредбите, за да се избегне възникването на противоречива практика. В правната теория правилото е, че нормативният акт действа занапред, поради което се прилага по отношение на факти и обстоятелства, настъпили след влизането му в сила.
Материалноправните норми са тези, които определят съдържанието на субективни права, условията за тяхното възникване, изменение или погасяване. Обратното действие по отношение на нормите, имащи материалноправен характер не се прилага, доколкото новите норми заварват вече придобити права, които следва да се зачитат и да се ползват от защитата на закона. Това е възможно само с въвеждането на преходна норма, с която се придава изрично обратно действие на материалноправната норма.
Процесуалните норми определят реда за осъществяване на правната защита на нарушените субективни права. Тези норми проявяват действието си незабавно, т.е. те са приложими и по отношение на заварени правоотношения за производства, които са образувани преди влизането им в сила.
В контекста на горното, определянето на вида на разпоредбите от гледна точка техния материалноправен или процесуалноправен характер е от значение, тъй като процесуалните норми се прилагат от влизането им в сила и спрямо заварените правоотношения, докато материалноправните разпоредби се прилагат спрямо настъпили при тяхното действие юридически факти. В този ред на мисли, доколкото приетите нови алинеи 3, 4 и 5 на чл. 63 от ЗАНН регламентират право за присъждане на разноски и определянето на размера им, това определя тяхната принадлежност като материалноправна, което означава, че действието им е за напред (ex nunc), тъй като няма разпоредба, с която да е предвидена тяхната обратна сила.
В чл. 63, ал. 3 от ЗАНН е предвидено, че в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски, за което приложение следва да намери редът по Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно разпоредбите в чл. 143 от АПК, правилото относно дължимост на разноските в съдебното производство е обусловено от резултата при оспорването, т.е. разноските се поемат в съответната част от загубилата делото страна. Първите две алинеи на чл. 143 от АПК определят обема, вида на разноските, кой ги дължи и откъде се изпълнява задължението (от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ), когато съдът уважи оспорването на административния акт или органът оттегли оспорения акт. Следващите две алинеи (ал. 3 и ал. 4) съдържат правилата относно задължението за разноски в тежест на оспорващия в хипотезата на отхвърляне на жалбата или оттеглянето й, спрямо лицата, за които актът е благоприятен, както и спрямо другата страна. Макар и да не е споменато изрично, право на разноски има и административният орган като ответник по оспорването, което се е оказало неоснователно.
За целите на прилагане на чл. 143 от АПК е постановено Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд, с което е даден отговор на въпроса „В случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, дължи ли страната заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство?“. В тази връзка върховните съдии постановяват, че в случаите, в които съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата си, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/