Изх. № М-26-0-165/04.11.2019
чл. 4 от ЗДДФЛ
чл. 8 от ЗДДФЛ
ОТНОСНО: Прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между България и Гърция
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило запитване, препратено по компетентност от дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София, за изразяване на становище по прилагането на СИДДО между България и Гърция, при следната фактическа обстановка:
През 2018 г. „***“ ЕООД наема физически лица, граждани на ЕС от Гърция, по трудови договори като ТВ оператор, видео-монтажист и продуцент. Те не полагат труд на територията на България, а работят в различни европейски държави и трети страни във връзка с дейността на дружеството. Основната дейност на дружеството е заснемане и предаване на живо към сателит на клиента. За 2018 г. на тези лица са начислени и изплатени трудови възнаграждения, върху които са удържани осигуровки и данък общ доход съгласно българското законодателство. За същата година на лицата са издадени служебни бележки по чл. 45, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Те са предоставени на служителите, за да ги декларират в държавата-членка, на която са местни лица за данъчни цели. Нито едно от тези лица не пребивава в България. През 2019 г. гръцката данъчна администрация извършва ревизия на тези лица и настоява България да издаде удостоверения по чл. 58 от ЗДДФЛ. Но тези лица са наети по трудов договор, на тях не им е удържан данък при източника по глава Шеста от ЗДДФЛ и не е подавана декларация по чл. 55, нито по чл. 50. Подадена е декларация по чл. 73а, ал. 5 от ЗДДФЛ от работодателя. В тази връзка, твърдите че няма как да бъдат издадени удостоверения по чл. 58 от ЗДДФЛ.
При описаната по-горе фактическа обстановка, Вие желаете да получите отговор на въпроса следва ли да се извършва облагане на тези трудови договори по Спогодбата с Гърция при положение, че лицата работят изцяло на територията на различни европейски държави, без да полагат труд на територията на България, нито на Гърция.
Във връзка с горното и на основание чл.10, ал.1, т.10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
За да се определи правилно държавата, която има право да облага даден доход, от първостепенна важност е да се определи на коя държава е местно лицето, чиито доходи подлежат на облагане. Гражданството на лицето в този случай няма значение.
Законът за данъците върху доходите на физическите лица регламентира някои специални правила при облагането на чуждестранните физически лица. Според тези правила чуждестранните физически лица могат да бъдат носители на задължението за данъци само за доходи, придобити от източници в страната, за разлика от местните физически лица, които се облагат по реда на ЗДДФЛ за световния си доход, т.е. както за доходи от източници в България, така и от чужбина. Според ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са тези, които не са местни по смисъла на чл. 4 (чл. 5 от ЗДДФЛ). Следователно при дефинирането на чуждестранните физически лица за целите на данъчния закон се прилага методът на изключенията. Местно физическо лице е всяко лице, без оглед на гражданството му, което отговаря поне на едно от условията, предвидени в чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доколкото в запитването е посочено, че трите лица не са местни на България и доколкото те не отговарят на нито едно от условията за местно лице, то те са задължени единствено за доходите си с източник в България.
Във връзка с определянето на дохода като такъв от източник в страната следва да се прилагат разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. Съгласно т. 2 от чл. 8 доходи от източници в Република България са доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България.
Следователно доколкото трудът, положен от чуждестранно лице, не е на територията на страната, полученият доход не подлежи на облагане в България съгласно вътрешното ни законодателство. В този случай изобщо не се стига до прилагане на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане с Гърция, тъй като двойно данъчно облагане не възниква.