Изх. № М-26-И-286
Дата: 30.10.2019 год.
Наредба № Н-18, чл. 52а;
Наредба № Н-18, Приложение № 28;
Наредба № Н-18, Приложение № 29.
ОТНОСНО: Въпроси във връзка с измененията в Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)
Във връзка с Ваше писмо с №М-26-И-286/23.11.2018 г., съдържащо коментари по отделни разпоредби на Наредба №Н-18/2006 г. и въпроси относно начина, по който програмно да бъдат реализирани някои от изискванията на наредбата, Ви уведомявам следното:
Въпрос №1
Чл.52а – Когато Front-End-а на софтуера може да се копира/мести/изтрива свободно или се използва браузер за Front-End. В тези случаи конкретизирането на код на определено работно място е невъзможно. Работното място може да се обвърже с потребител, но един потребител може да работи в много обекти на различни машини. На всяко място може да се укаже ФУ, но не и уникален код и да се следи инсталиране/деинсталиране.
Отговор:
Задължителното изискване, което Наредба №Н-18/2006 г. въвежда, е всеки потребител/оператор да има уникален код и софтуерът да съхранява структуриран лог на всички негови действия – вж. т. 15 и 16 от Приложение №28. Този уникален код е 2-ри компонент в уникалния номер на продажбата съгласно т. 9 от същото приложение.
Въпрос №2
Чл.52а – Какво се прави, когато поради спецификата на софтуера, операциите (действията) не се водят като номенклатура, която може да се създава/редактира/трие и нямат изброените данни? Може ли да се дефинират операциите, които трябва да бъдат записвани?
Отговор:
Съгласно т. 18.9 от Приложение №29 се допуска предоставянето на алтернативни номенклатурни, които като обхват на съдържащата се в тях информация съответстват на посочените номенклатурни таблици в същата точка.
Въпрос №3
Възможно е два софтуера да използват един и същи фискален апарат. Тук възникват два въпроса: Как вторият софтуер ще заприходи копираните продажби от първия, без да дублира фискалния бон? Как двата различни софтуера ще следят уникалния брояч на продажбите във фискалния апарат без да се дублират номера на продажби? Възможно е и софтуерите да са повече от 2 в зависимост от различните дейности, които компанията извършва.
На база приложимата нормативна уредба и в съответствие с публикуваните на официалната страница на НАП разяснения (www.nra.bg, рубрика „Полезно“, тема „Ново! Касови апарати, електронни търговци, СУПТО“), в случай че в един търговски обект се ползва повече от един софтуер, притежаващ характеристиките на софтуер за управление на продажбите (СУПТО), то всички софтуери трябва да отговарят на изискванията съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г. и да са включени в публичния електронен списък на НАП. Не се допуска два СУПТО да работят с едно фискално устройство.
Въпрос №4
Във връзка с т.8 от Приложение № 29 към чл. 52а – „Софтуерът осигурява свързаност с ФУ по начин, позволяващ получаване в реално време на информация за статуса на ФУ. Софтуерът блокира операциите по откриване и приключване на продажба в случаите, когато статусът на ФУ не позволява издаване на ФБ. Когато в търговския обект има повече от едно работно място, софтуерът блокира операциите по откриване/приключване на продажби и подаване на команда към ФУ за генериране на Дневен отчет (Z-отчет) за конкретното работно място, за което са установени посочените обстоятелства“ – Фискалният бон е обвързан конкретно с плащането, а не със самата продажба, поради това би трябвало на работното място да се блокират само продажбите в брой. Потребителите би трябвало да имат възможност да издават продажби, които са по банка или с отложено плащане.
Отговор:
Обръщаме внимание, че в цитираното от Вас изискване в т. 8 от Приложение №29 не се прави разграничение между различните начини, по които може да бъде извършено плащане по продажба. Софтуер, притежаващ характеристиките на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО), за който производителят/разпространителят му е декларирал пълно съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., трябва да се „обръща“ към свързаното с него фискално устройство не само при приключване на продажба, но и при откриването на такава, вкл. да генерира уникален номер на продажбата (УНП), без значение по какъв начин ще бъде платена тя впоследствие – по начин, изискващ издаване на фискален бон или по начин, който не изисква издаване на такъв.
Въпрос №5
Когато в софтуера за управление на продажби методите на плащане се въвеждат като номенклатура, която се настройва, тогава за всеки един метод на плащане и обект, създаден от потребителите, може да се настройва дали е „в брой“ или не.
При приключване на продажба софтуерът проверява в нея дали избраният метод на плащане е от тип „в брой“ и заедно с продажбата прави плащане в брой и пуска ФБ. Аналогично, когато правим плащания по стари документи, програмата прави проверка според настройките дали е от тип „в брой“ и пуска касов бон.
Въпросът в този случай е, кой носи отговорност, ако клиентът е настроил всички методи на плащане да не са „в брой“, а ги разплаща като банкови, без да пуска касов бон?
Отговор:
Издаването на фискален бон при посочване на начин на плащане, който изисква издаването на такъв съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, не може да бъде предмет на настройка. Недопустимо е производител/разпространител на софтуер, който от една страна декларира пълно съответствие на софтуера с изискванията на Наредба №Н-18/2019г., а от друга – предоставя на клиентите си (търговците, ползватели на софтуера) възможности за настройки, чрез които да се заобикалят изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. При подобна хипотеза има основание да се счете, че производителят/разпространителят е подал декларация с невярно съдържание, за което той носи административно-наказателна отговорност.
Въпрос №6
Налице е ситуация, при която един софтуер се използва като „софтуер за управление на продажбите“ в обектите на дадена фирма и задължително трябва да пуска касов бон при плащане в брой. В същото време се ползва от счетоводството на фирмата с отделна база, в която се прехвърлят направените от всички обекти продажби и трябва да се приключват без да се пуска повторно касов бон. Това означава ли, че производителят на софтуера трябва да поддържа паралелно два почти идентични софтуера, разликата в които е само задължителното издаване на касов бон?
Отговор:
Не се допуска софтуер, деклариран като СУПТО, да работи в режим „СУПТО“ в един търговски обект и в режим „не СУПТО“ – в друг търговски обект.
При посочените от Вас обстоятелства, в случай че счетоводството е физически отделен търговски обект, в него може да се ползва софтуер, който не отговаря на изискванията на Наредба №Н-18/2006 г. и за който не е декларирано съответствие с нормативните изисквания. Този софтуер трябва да е с различно наименование и версия, отличаващи се от наименованието и версията на декларирания като СУПТО софтуер. Допълнително условие е между двата софтуера да няма свързаност, позволяваща въвеждане на информация за продажби в софтуера „не СУПТО“, някои от които да се заплащат в софтуер „СУПТО“.
Въпрос №7
Ако софтуерът на даден производител е изменен за всеки клиент и на много места промените са значителни, възможно ли е, вместо да се регистрира общо софтуерът, модификацията за всеки клиент да се регистрира като отделен продукт и да си води собствени версии?
Наредба №Н-18/2006 г. не въвежда ограничения по отношение на описания във въпроса начин на регистрация на софтуер за управление на продажбите в търговски обект.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/