Изх. № М-94-Д-194

Изх. № М-94-Д-194
Дата: 15.07.2019 год.
ДР на ЗДДС, § 1, т. 84;
Наредба №Н-18, чл. 25, ал.7;
ДР на Наредба № 18, § 1, т. 19.

ОТНОСНО: Въпроси във връзка с измененията в Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

Представям Ви отговори на въпроси, поставени във Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с №М-94-Д-194/17.04.2019 г., във връзка с измененията в Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.).
В писмото е представена следната фактическа обстановка:
Във фирмата има внедрена ERP система и система за фактуриране, която не е част от ЕРП системата. Реализирана е връзка посредством уеб услуги между системата за фактуриране и ERP в три направления:
1. Ценоразписът на услугите се получава от ERP системата във фактуриращата.
2. Ежедневно издадените от фактуриращата програма фактури, известия и отчети за продажби от предходния ден се изпращат към ERP системата.
3. Ежедневно фактуриращата програма получава от системата И……. информация за постъпленията по сметките на дружеството и изпраща тази информация към ERP системата.
Фирмата има клонове във всички областни градове. Всеки клон има ЕИК и издава документи с този ЕИК, като има собствен диапазон за номериране на фактурите. Системата за фактуриране е уеб базирано приложение, инсталирано в среда на клиента и поддържа централизирана база данни с информация за всички издадени в рамките на дружеството документи.
Във всеки един от клоновете има два вида работни места:
* Такива, които издават фактури с различни начини на плащане – в брой, ПОС терминал, по банков път. Те имат касов апарат и използват фактуриращата програма като СУПТО.
* Такива, които издават фактури само с начин на плащане по банков път. Те нямат касов апарат. Фактуриращата програма при тях не отговаря на дефиницията за СУПТО и не се генерира УНП.
Освен това в дружеството има внедрена система за управление на имотите , която също не е част от ERP. Тази система управлява договорите за наем и отново посредством уеб услуга ежемесечно автоматично генерира фактури по договорите за наем. Всички тези фактури са с начин на плащане по банков път. Тъй като издател на фактурата е съответният клон, с който сключен договорът за наем, номерът на документа е от неговия диапазон. Тази уеб услуга генерира документите в централизираната база данни. Понеже начинът на плащане е само по банков път, не функционира в режим на СУПТО, няма връзка с касов апарат и не се генерира УНП.
Ежедневно издадените от фактуриращата програма фактури, известия и отчети за продажби посредством уеб услуга се изпращат към ERP системата. В ERP се подава се информация, необходима за генериране на дневник на продажбите и за осчетоводяване на документа в ERP: номер и дата на документа, вид на документа, клиент, начин на плащане, данъчна основа, ДДС, сума за плащане, ДДС ставка, основания за начисляване или неначисляване на ДДС, издател на документа и т. н. За редовете по фактурата се подава информация за ед. цена, количество, стойност, отстъпки, както и информация за проектите в ERP, за които се отнасят съответните услуги. Не се подава информация за УНП, т.к. изискванията на Наредба Н-18 се изпълняват от фактуриращата програма, а не от ERP.
В обект от тип 2 системата няма задължение за издаване на ФБ, няма ФУ, системата не функционира като СУПТО и не генерира УНП. Софтуерът в обект от тип 1 и обект от тип 2 е един и същ, но в обекти от тип 2 не се допуска създаване на документи, за които има задължение за издаване на ФБ.
Аналогично, за уеб услугата също няма задължение за издаване на ФБ, няма ФУ, не функционира като СУПТО и не генерира УНП.
Въпрос №1
Така описаната реализация отговаря ли на изискванията на наредбата? Може ли една и съща версия на програмата в обекти, в които няма ФУ, да се използва само за документи с начин на плащане по банков път, а в обектите, в които има ФУ, да се използва за всякакви видове плащания и да работи като СУПТО?
Отговор:
Съгласно чл. 118 ал. 14 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) производител/разпространител на софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО) следва да декларира, че софтуерът отговаря на изискванията, посочени в Приложение №29 от Наредба Н-18/2006 г. Софтуер, за който е подадена декларация, следва да блокира функционалността за извършване на продажби при липса на свързаност с фискално устройство (ФУ). Това означава, че е невъзможно един и същи софтуер (наименование и версия) да работи в даден търговски обект като СУПТО, а в друг – като софтуер, неотговарящ на изискванията на наредбата (не СУПТО).
При описаната от Вас фактическа обстановка, след като в търговски обект (клон) се извършват продажби, плащането на които изисква издаване на фискален бон (ФБ), всички продажби в този обект следва да бъдат регистрирани в СУПТО и да получават уникални номера (УНП), независимо че част от тях се заплащат по банков път.
Въпрос №2
В коментарите от 11.04.2019 г. написахте, че Наредба №Н-18/2006 г. не определя толеранс или допустимо отклонение между времето на софтуера и времената на управляваните от него ФУ. Предвид изискващата се он-лайн свързаност между софтуера и ФУ, се очаква те да работят в пълен времеви синхрон. Чл. 25, ал.7 от наредбата допуска отклонения в часовото време на ФУ от астрономическото време не по-големи от 2 часа. Практиката показва, че часовниците на фискалните устройства често изостават, а и при проверка на точния час на работното място и получаване на отговор от фискалното устройство минава интервал от време.
Отговор:
В случаите, в които фискалното/ите устройство/а работи/ят под управление на софтуер, следва да се има предвид изискването в т. 5 от Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г. , а именно: софтуерът да използва по възможност надежден източник на точно астрономическо време и задължително да осигурява синхронизиране на времето между всяко работно място и използваното от него фискално устройство. Това означава, че във всички случаи, в които е налице интернет свързаност, софтуерът трябва да синхронизира „своя“ часовник с надежден източник на точно астрономическо време, след което да синхронизира с това време и часовниците на фискалните устройства, които управлява.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Оценете статията

Вашият коментар