Изх. № М-94-С-777

Изх. № М-94-С-777
Дата: 23.04.2020 год.
ДР на ЗДДС, § 1, т. 84;
ДР на Наредба №Н-18/2006 г., § 1, т. 19;
Наредба №Н-18/2006 г., Приложение №29.

ОТНОСНО: прилагане на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)

В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е получено Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър с вх. №М-94-С-777/17.12.2019 г. В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
“Ние сме счетоводна къща, приемаща плащания само по банков път. Разполагаме със счетоводен софтуер, от който издаваме както нашите фактури, така и фактури на наши клиенти за техни контрагенти. Този софтуер не представлява СУПТО, тъй като нямаме касов апарат и той не управлява такъв. Имаме клиент, занимаващ се с автомобили под наем, който разполага с фискално устройство в обекта си, но не издава фактури от този обект, тъй като не желае и ни е делегирал тази отговорност на нас – фактурите да ги издаваме ние от нашия офис. Имайки предвид, че нашият офис не е в същия търговски обект на клиента ни, съгласно наредбата може в търговския обект да има фискално устройство без софтуер за управление на продажбите и клиентът ни да издава касови бележки за получените суми в брой, а съгласно ЗДДС в 5-дневен срок ние да издадем фактура от нашия счетоводен офис от софтуера ни, който не представлява СУПТО.
Във връзка с изложената фактическа обстановка e поставен следният въпрос:
„Нарушаваме ли наредба Н-18 и следва ли клиентът ни да си закупува СУПТО, при положение, че не желае да издава фактури в търговския си обект, а това задължение ни е делегирано на нас като счетоводители.“
Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18/2006г. не въвеждат изискване за задължително използване на софтуер за управление на продажбите в търговски обект (СУПТО) при отчитане на извършените продажби на стоки и услуги.
При положение, че в обекта на търговеца се извършват плащания в брой и не се използва софтуер за управление на продажбите (СУПТО), то за Вашия клиент съществува задължение единствено за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. Следва, обаче, да се прецени, дали Вашият клиент използва софтуер, в който отразява например заявки за ползване на автомобили от клиенти, информация за периода и обхвата на предоставените услуги, тяхното предоставяне, както и друга съпътстваща услугите информация, която преценка може да доведе до извод, че този софтуер притежава характеристики на СУПТО. В тази хипотеза софтуерът трябва да бъде надграден, така че да изпълнява всички изисквания съгласно Приложение №29 от Наредба №Н-18/2006 г.
От изложеното във Вашето писмо става ясно, че извършваните от счетоводната къща услуги се заплащат от клиентите по банков път, не се приемат плащания, изискващи издаване на фискален бон (ФБ), поради което и нямате въведено в експлоатация фискално устройство. В използвания софтуер отразявате както счетоводните услуги, предоставени на Ваши клиенти и заплащани само по банков път, така и издавате от името на вашия клиент фактури по продажби, които са били заплатени в брой в обекта на търговеца. В тази връзка използваният от счетоводната къща софтуер не попада в обхвата на §1, т.84 от ДР на ЗДДС и §1, т.19 от ДР на Наредба №Н-18/2006г.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар