Изх. №20-00-197
05.05.2021 г.
ЗКПО – чл.195, ал.1
ЗДДС – чл.21, ал.2
ЗДДС- чл.86, ал.3
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” e препратено Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-197/09.04.2021 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Предстои сключване на договор с данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Германия, за следните услуги:
* съдействие при изпълнението на проекта в съответствие с изискванията българското данъчно законодателство;
* придружаване на представители на немското дружество при срещи с клиенти, преводи на комуникацията и документите по прехвърляне;
* обработка цялата комуникация на български / английски / немски език;
* подготвяне на документи за одобрение от клиента;
* организиране на логистичните дейности в България, включително срещи и посещения на място;
* участие в процедура за подготовка и пускане в експлоатация на оборудването, доставено от фирмата, включително подготовка на необходимите документи;
* консултиране по технически, правни и финансови въпроси по време на реализацията.
Българското дружество е регистрирано по ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Налице ли е основание за дружеството да начисли ДДС за извършваните услуги?
2. Налице ли е основание да се удържи данък при източника, при платеца на дохода?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
За да се приложи определен режим на облагане с ДДС на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка и възникването на задължения във връзка със съответния регистрационен режим. Мястото на изпълнение зависи от предмета на доставката и статута на получателя – данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Доколкото от изложената фактическа обстановка не се откриват факти и обстоятелства, които да налагат извод за прилагане на специални разпоредби за определяне на мястото на изпълнение на доставяните услуги, то приложение намират общите правила, които се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В запитването е уточнено, че клиентът Ви е дружество, което е регистрирано за целите на ДДС в Германия.
Документите, необходими за удостоверяване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице са определени в чл. 18 от Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011). Съгласно чл. 18, т. 1 от регламента, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице, ако са изпълнени следните условия:
* когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и
доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и
за свързаното с него име и адрес в съответствие с чл. 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010
на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и
борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност;
* когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но
информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с
каквото, и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице
или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за
целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на
точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните
търговски,мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и
на плащанията.
В конкретния случай, при условие че получателят по доставката Ви е предоставил валиден идентификационен номер по ДДС, следва да се приеме че доставките са с място на изпълнение там където получателят е установен.
За доставки с място на изпълнение извън територията на страната не се начислява данък предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Съгласно чл. 114, ал. 1, т .12 от ЗДДС във връзка с чл. 79, ал. 2, т. 3 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) в издаваните фактури като основание за неначисляване на данък следва да се впише разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
По втори въпрос:
На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО, които не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.
В повечето случаи, данъкът при източника се удържа от местните юридически лица, които внасят и декларират дължимия данък за тримесечието в срок до края на месеца, следващ тримесечието.
С други думи, когато става въпрос за доход в полза на чуждестранно юридическо лице, следва да се име предвид, че ако ЗКПО посочва този доход като доход с източник страната, то това следва да се разбира по един единствен начин – „този доход е облагаем в България“ и обратно, ако доходът, не е сред посочените като доход с източник страната, той не се облага в България.
Доходи/печалби от източник страната и съответно облагаеми доходи по реда на ЗКПО са само определени видове доходи, изрично изброени в чл. 12 от ЗКПО „Печалба и доходи от източници в Република България“. Облагането на доходите на чуждестранни физическите лица се регулира от Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Видно от съдържанието на запитването, българското дружество е изпълнител на услуги възложени от немско дружество и в този смисъл е получател на доходи, а не платец т.е. не са приложими разпоредбите на част ІІІ „Данък при източника“ от ЗКПО.
ЗКПО определя, че местните юридически лица се облагат с данъци в България за печалбите и доходите си от всички източници в страната и в чужбина. Когато доходът (в случая доходът реализиран от българското дружество) произтича от друга държава (Германия), тя като държава на източника на доход в повечето случаи има право да обложи лицето за този доход. В тази връзка следва да проучите данъчното законодателството на тази държава.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.