Изх. №53-00-81/05.06.2018 г.
Регламент 883/2004 – чл. 13
Регламент 987/2009 – чл. 16
В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-81/21.05.2018 г. и допълнение към него, прието с вх. №53-00-81/25.05.2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №987/2009).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
M. D. е полско дружество със седалище в гр. Вроцлав, Полша, което няма вписан в търговския регистър клон на територията на Република България. Дружеството възнамерява да сключи с български граждани договори, съобразени с полското законодателство.
Към запитването е приложен проект на договор (договор за поръчка), в който изрично е записано, че правоотношенията между страните не са трудови. Предмет на договора за поръчка са предоставянето на услуги за домашни грижи на територията на Германия и услуги за набиране на персонал и маркетингови услуги на територията на Република България.
В телефонен разговор е уточнено, че българските граждани, с които дружеството възнамерява да сключи договори, пребивават по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 на територията на България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:
Има ли законово основание и какъв е редът за издаване на удостоверение за приложимо законодателство (формуляр А1) на изпълнителите по договора?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 – чл. 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). В случай, че лицата ще извършват трудова дейност на територията на една държава членка формуляр А1 не се издава.
В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две и повече държави членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004).
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две и повече държави членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са наети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Следователно с оглед определяне на приложимото законодателство „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ се отнасят за дейности, разглеждани като такива за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия са извършвани тези дейности.
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
В тази връзка, следва да се има предвид, че по отношение на България към категорията “заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията “самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки е длъжно да уведоми за тази ситуация компетентната институция на държавата членка, в която пребивава. Институцията на държавата членка по пребиваване на лицето определя приложимото спрямо него законодателство. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави–членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище.
В рамките на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) 987/2009, след като бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) 883/2004, информира съответното лице относно задълженията, установени от същото законодателство и му осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1, издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице.
Националната агенция за приходите (НАП) е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004 и да издава формуляр А1 въз основа на Приложение №4 от Регламент (ЕО) №987/2009. Важно е да се има предвид, че задължението за уведомяване по чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009 се извършва с подаване от лицето до компетентната териториална дирекция на НАП на формуляри по образец, които са качени на страницата на НАП (www.nap.bg) като архивиран файл „Уведомления/искания за издаване на Формуляр А-1 /Регламенти на ЕС 883/04 и 987/09 /“ в категория „Международни дейности“, подкатегория „Координация на системи за социална сигурност“, раздел „Документи, образци, формуляри“.
В случай, че възникнат конкретни въпроси, относно определяне на приложимото законодателство, писмено запитване следва да подадете на адрес: 1000 София, бул. „Княз Дондуков“ №52, Национална агенция за приходите Централно управление, дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, отдел „Осигурителна методология“.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.