Изх. № 24-39-11
Дата: 29.05.2020 год.
ДР на ЗДДС, § 1, т. 41;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 84;
Наредба №Н-18, чл. 25, ал. 2;
Наредба №Н-18, чл. 52з, ал. 3;
ДР на Наредба №Н-18, § 1, т. 1;
ДР на Наредба №Н-18, § 1, т. 19.
ОТНОСНО: Въпроси във връзка с прилагане разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)
Предоставям Ви отговор на въпроси, поставени във Ваше писмо, препратено в Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) от дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – … и заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с №24-39-11/21.01.2020 г., във връзка с прилагане разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г.
В писмото не е изложена конкретна фактическа обстановка. Въпросите са поставени на базата на три хипотези.
Хипотеза 1:
Два обекта (обект А и обект Б), собственост на едно и също юридическо лице (ООД), се намират в близост един до друг, като единият (обект А) не приема плащания в брой и осъществява дейността си чрез нерегистриран софтуер, а другият (обект Б) приема плащания в брой и осъществява дейността си само с регистриран софтуер, отговарящ на изискванията за „софтуер за управление на продажбите в търговски обект”- СУПТО.
Въпрос: Възможно ли е клиент да направи покупка, като заяви плащане по банков път (чрез банков превод по сметка на дружеството) в обект А и след това да отиде на място в обект Б с вече издадената от обект А фактура и да я заплати в брой?
Отговор:
Приемам, че въпросът Ви е зададен не от гледна точка на възможните действия от страна на потенциален клиент – купувач, а в контекста на спазване, респ. нарушаване разпоредбите на Наредба №Н-18/2006 г. от страна на дружеството, извършващо продажба при описаната ситуация.
Посочили сте, че двата обекта на дружеството – обект А и обект Б се намират „в близост един до друг“.
За целите на дефиницията, дадена с т. 41 от § 1 на Допълнителни разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), търговският обект следва да бъде определян с оглед материалните условия за извършване на продажбите, като най-напред законодателят е поставил условието да не се търсят изключения за мястото. Според законовото определение това е всяко място. Нещо повече, „всяко място“ в/от което се извършват продажби, включва в себе си и всяко помещение (стая), независимо че помещението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), като място, на което се извършват продажби.
В тази връзка следва да се има предвид, че при извършване на дейност в сгради, съставени от различни помещения, в общо пространство на едно помещение, в различни постройки в общ парцел и други подобни хипотези, наличието на едни или повече различни търговски обекти е фактически въпрос и следва да се преценява за всеки отделен случай. Преценката следва да се прави въз основа на общи критерии, като се вземат предвид обстоятелства като физическа обособеност на мястото, наличието или не на общ достъп от страна на клиентите, работно време, персонал, обслужващ едната и другата дейност, еднаквост или не на дейността и всякакви други, относими към конкретния случай, обстоятелства.
В този смисъл наличието на два различни търговски обекта, стопанисвани от едно и също лице в обща сграда, общо пространство на едно помещение, различни постройки в общ парцел и други подобни случаи, следва да се приеме че е налице, само когато се извършват две различни по характера си дейности, като мястото на извършване на едната дейност е ясно и категорично разграничено от мястото на извършване на другата.
Информацията, съдържаща се във въпроса Ви, не подкрепя възможно предположение за функциониране на два самостоятелни търговски обекти на дружеството във Вашата хипотеза.
Хипотеза 2:
Два обекта (обект А и обект Б), собственост на едно и също юридическо лице (ООД), от които единият (обект А) не приема плащания в брой и осъществява дейността си с нерегистриран софтуер, а другият (обект Б) е мобилен (използва се мобилен касов апарат), приема плащания в брой и осъществява дейност само със софтуер, отговарящ на изискванията за СУПТО.
Въпрос: Възможно ли е клиент да направи покупка по телефон към обект А, като заяви плащане по банков път (чрез банков превод по банкова сметка на дружеството) и след това отиде с вече издадената фактура в мобилен обект Б и да я заплати в брой?
Отговор:
Не е ясно, какъв смисъл е вложен в понятието „мобилен обект“, в който клиент отива, за да заплати стока в брой. Обръщам внимание, че когато сервизен техник регистрира фискално устройство „без стационарен обект“, без конкретен адрес и конкретен обект, това не превръща автоматично всяко място, на което устройството се използва, в „мобилен обект“.
Когато продажби се извършват извън търговски обект, могат да се разгледат следните две хипотези: 1) задълженото лице извършва продажбите по предварителна заявка, т.е. извършва разносна търговия и/или 2) задълженото лице извършва продажбите без предварителна заявка, т.е. като мобилна търговия. Дефиниция на понятието разносна търговия е дадена в §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Наредба № Н-18/2006 г., според която „разносна търговия“ е продажбата на стоки извън търговски обект по предварителна заявка. За понятието „мобилна търговия“ няма дефиниция, поради което може да се каже, че при извършване на мобилна търговия обичайно лицето не разполага със стационарен търговски обект, т.е. няма магазин, офис, склад и др. подобно и продажбите се извършват без предварителна заявка.
Във Вашата хипотеза очевидно става въпрос за продажба по предварителна заявка, но без заплащане в стационарния обект на дружеството. Не е ясно по какъв начин и откъде (или от кого) клиентът получава стоката, но заплащането се извършва в брой извън търговския обект, т.е. по начин, изискващ издаване на фискален бон. С определена условност може да се направи изводът, че дружеството попада в хипотезата на разносна търговия.
Когато задълженото лице извършва разносна търговия, наредбата дава възможност продажбата да бъде отчетена по два начини: 1) чрез издаване на фискална бележка предварително, като стоката, ведно с бележката, се предава на разносвача, който от своя страна ги предоставя на купувача при плащането или 2) чрез издаване на фискална бележка на мястото на предаване на стоката или услугата.
Използването на втората възможност не променя същността на търговската операция, т. к. дружеството използва софтуер в търговски обект – склад, в който приема заявки и извършва продажби, част от които се заплащат по начин, изискващ издаване на фискален бон, независимо че се възползва от предоставената възможност в чл. 25, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г. за отчитане на продажбите на място при предаване на стоките. Софтуерът, който се използва в стационарния обект на дружеството, попада в обхвата на определението за софтуер за управление на продажбите (СУПТО) съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и определението за управление на продажбите чрез СУПТО съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г.
Следва да се има предвид, че когато лицата използват СУПТО, изискване на наредбата е софтуерът задължително да управлява всички фискални устройства в обекта (по арг. на чл. 52з, ал. 3 от наредбата). Също така, тъй като продажбите се извършват по предварителна заявка, при въвеждането на информация за всяка продажба (в случая – заявка), трябва да се генерира и уникален номер на продажбата (УНП), независимо че някои от продажбите могат да бъдат заплатени по банков път. Дружеството следва да използва софтуер, инсталиран на мобилни устройства (таблет, смартфон), който би могъл да бъде както модул от използвания в стационарния обект СУПТО, така и самостоятелен СУПТО. Фискалната касова бележка, издавана на място при клиент от мобилно фискално устройство, управлявано от СУПТО, задължително трябва да съдържа като реквизит УНП.
За пълнота следва да се отбележи, че има случаи, когато при доставката на стока лицето извършва и допълнителни продажби. В този случай продажбите се регистрират в СУПТО по общия ред на наредбата. Допуска се периодично, например ежедневно, синхронизиране на данните за продажби между двата СУПТО – управляващия мобилните устройства и този в стационарния обект.
Хипотеза 3:
Два обекта (обект А и обект Б) на едно и също юридическо лице, от които единият (обект А) не приема плащания в брой и осъществява дейността си чрез нерегистриран софтуер, а другият (обект Б) е мобилен (използва се мобилен касов апарат), приема плащания в брой и не осъществява дейността си с какъвто и да е софтуер.
Въпрос:
Възможно ли е клиент да направи покупка по телефон към обект А, като заяви плащане по банков път (чрез банков превод по банкова на дружеството) и след това отиде с вече издадената фактура в мобилен обект Б с вече издадената от обект А фактура и да я заплати в брой?
Отговор
Фактът, че клиент прави заявка за продажба в обект А, означава, че се извършват продажби по предварителна заявка. Отговорът на този въпрос е относим към отговора на въпроса Ви, свързан с хипотеза 2 по-горе.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/