Изх. № 53-04-239
08.04.2020 г.
Чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
А е сдружение с нестопанска цел, регистрирано по ЗДДС. Сдружението събира членски внос по банков или по касов път. При постъпване на сумата по каса се издава фискален бон от касов апарат в отделен департамент, специално създаден за членския внос без начисляване на ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли членският внос, постъпил по касов път, да се отчита през касов апарат?
2. Регистрираният и отчетен през касов апарат членски внос следва ли да се отразява в дневника за продажби и в справката-декларация по ЗДДС?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, ЮЛНЦ могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели (така чл. 3, ал. 1 и ал. 3 от ЗЮЛНЦ). Следователно макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, ЮЛНЦ са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
На основание чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД). В случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният/системният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки се определят с Наредба №Н-18/2006 г., съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. Юридическите лица с нестопанска цел, каквито са съсловните организации, които имат приходи от стопанска дейност, не са сред изрично изброените в тези правни норми. Следователно за тях съществува задължение за издаване на фискална касова бележка за извършваните доставки на стоки или услуги, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ.
В случай, че членският внос, постъпващ в касата на съсловната организация не е обвързан с предоставянето на стоки и/или услуги, а за изпълнението на идеалната цел на организацията, то не е налице доставка, в резултат на което няма задължение за издаване на фискален бон.
По втори въпрос
На основание чл. 124, ал. 2, изр. 1 регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Според разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДДС за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по закона лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.
От цитираните разпоредбата е видно, че задължение за отразяване в отчетните регистри по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС е налице, когато са извършени доставки от регистрираното по закона лице.
Постъпилите плащания от членски внос не се документират с данъчните документи по смисъла на чл. 112. ал. 1 от ЗДДС, съответно не следва да намерят отражение в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС и справката-декларация по ЗДДС. Същите се документират по общия ред, определен в Закона за счетоводството(ЗС) и приложимите счетоводни стандарти.
Следва да се има предвид, че при наличието на доставки, свързани с плащането на членски внос, документирането им се извършва съобразно общите правила за това, като се има предвид съответния вид на доставката — облагаема, по смисъл на чл. 12, ал. 1 или освободена, по смисъла на чл. 38, ал. 1, във връзка с чл. 44, ал. 1, т. 2-3 от ЗДДС.
В случаите на плащане на членски внос, постъпването на суми, само по себе си не е основание за издаване на данъчен документ, респективно отчет за извършени продажби. Общите правила за издаване на данъчен документ изискват на първо място да е налице доставка, по повод на която в 5- дневен срок от възникването на данъчното събитие ще е налице основание за нейното документиране.
Предвид това, когато събирането на членски внос е във връзка с извършване на доставки, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗДДС освободена доставка е доставката на стоки и предоставянето на услуги от организациите по т. 2 в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации. Доставките по ал. 1 са освободени, доколкото не водят до нарушаване на правилата за конкуренцията (чл. 44, ал. 2 от ЗДДС).
Важно е да се отбележи, също така, че за да се счита за освободена доставка доставката по чл. 44, ал. 1, т. 3 от закона следва да отговаря на условията, които се съдържат в самата разпоредбата, а именно:
1. да са налице организации, които не са търговци, поставящи си цели от политически, синдикален, религиозен, патриотичен, философски, филантропски или граждански характер;
2. тези организации да извършват доставка на стоки и предоставяне на услуги в полза на членовете им срещу членски внос, определен в съответствие с правилата на тези организации.
Това означава, че постъпването на суми от членовете на организацията, които не могат да бъдат обвързани с правилата на организацията за плащане на членски внос, следва да се считат като заплащане (насрещна престация), свързано с доставка при самостоятелно данъчно третиране и съответно основание за определяне датата на данъчното събитие.
Следователно, ако събирането на членски внос е по повод на доставки, които попадат в обхвата на освободените доставки по чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗДДС или представляват облагаема доставка, по смисъла на закона, то същото следва да се отразява в отчетните регистри – дневник за продажби и справка-декларация по ЗДДС.
В случаите на плащане на членски внос, постъпването на суми, само по себе си не е основание за издаване на данъчен документ. Както беше посочено по-горе, общите правила за издаване на данъчен документ изискват на първо място да е налице доставка, по повод на която в 5 – дневен срок от възникването на данъчното събитие ще е налице основание за нейното документиране.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.