Изх. № 94-00-16
25.03.2020 г.
Чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество, чийто собственик на капитала е 100 % румънско дружество, закупува стока от румънското дружество като стоката се транспортира от Румъния до клиенти на българското дружество в България. Българското дружество документира доставката на стоките на своите клиенти в България като след получаване на възнаграждението по доставката от тях, плаща за доставката на стоките от румънското дружество след като си генерира печалба.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос: Представлява ли доставката на стоките между румънското и българското дружество ВОД и съответно ВОП, и следва ли същата да се отразява в отчетните регистри по ЗДДС?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
ВОП, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От цитираната разпоредба е видно, че за да е налице ВОП е необходимо доставчикът на стоките – румънско дружество да е регистриран за целите на ДДС в държава-членка към датата на данъчното събитие и в тази връзка да е съобщил идентификационния си номер по ДДС на получателя по ВОП, а същият да е получил потвърждение за валидността чрез VIES система на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес.
Предвид недостатъчната фактическа обстановка, изложена в запитването, следва да се имат предвид изключенията от обхвата на ВОП, регламентирани в разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДДС.
За това, дали доставката представлява ВОД за румънското дружество, следва да съобразява съответното там законодателство. Ако доставката на стоките от Румъния към българското дружество представлява ВОД, то това обстоятелство следва да е обозначено и в издадения за доставката документ от доставчика. При положение, че за доставчика – румънско дружество доставката се определя като ВОД, то ще е налице ВОП за българското дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. На основание чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 84 от закона, регистрираното лице – получател по доставката издава задължително протокол, в който начислява данъка. Протоколът по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС следва да се отрази в дневника за продажбите в колона 13 „Данъчна основа на ВОП”, а в дневника за покупките – ако е налице право на приспадане на данъчен кредит. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС право на приспадане на данъчен кредит е налице, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки.
Предвид непълната фактическа обстановка относно организирането на транспорта и посоченото, че при извършването на доставката на стоките ще участват три лица – румънското дружество, българското дружество и клиенти на българското дружество, установени на територията на страната, следва да имате предвид регламентирания в чл. 65а от ЗДДС ред за данъчно третиране на последователни доставки на стока, в сила от 01.01.2020 г.
В случай, че българското дружество не е регистрирано по ЗДДС при осъществяването на ВОП е приложима разпоредбата на чл. 99 от ЗДДС и за дружеството е налице задължение за регистрация при ВОП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.