Изх. №20-00-40/ 16.05. 2017 г.
ЗДДС – чл. 46, ал. 1, т. 2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило писмено запитване, прието с вх. №20-00-40/31.01.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„П“ ООД извършва дейност в областта на митническото агентство и представителство, и гарантиране на стоки за режим транзит с обща банкова гаранция. За дейността на дружеството му е предоставен сертификат за банкова гаранция за режим транзит, съгласно Закона за митниците (ЗМ) и Митническия кодекс на съюза (МКС). По силата на договор за управление на банкова гаранция е предоставена възможност на дружеството да гарантира митнически сборове на товари пред Агенция Митници и Митническия съюз със собствен електронен подпис.
Дружеството ще издава фактури за предоставените банкови гаранции с основание за освобождаване от начисляване на ДДС чл. 46, ал. 1 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да се начислява данък върху добавената стойност за извършваната от „П“ ООД дейност по гарантиране на стоки за режим транзит с обща банкова гаранция или същата попада в обхвата на освободените доставки по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС освободена доставка е договарянето на гаранции и сделка с гаранции или ценни книжа, установяващи права върху парични вземания, както и управлението на гаранции от кредиторите.
Съгласно чл. 135, пар. 1, б. „в” от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност държавите-членки освобождават от данък върху добавената стойност договарянето или всякакви операции с кредитни гаранции или други обезпечения на парични средства и управлението на кредитни гаранции от лицето, което е отпуснало кредитa.
В аспект на облагането с ДДС следва да се приеме, че предмет на доставката по гарантиране на стоки за режим транзит с обща банкова гаранция е услугата към длъжника по предоставяне на гаранция за кредитора. При тълкуване на чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка с нормата от Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, която транспонира, следва да се приеме, че в обхвата на освобождаването, регламентирано с този член, следва да се считат включени всякакви обезпечения на парични вземания (кредити), каквито са гаранциите. Предвид изложеното считам, че данъчното третиране по ЗДДС на сделката по гарантиране на стоки за режим транзит с обща банкова гаранция е чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗДДС – освободена доставка на услуга по предоставяне на гаранции.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.