Изх. №53-04-643/16.10.2018 г.
Регламент 883/2004 – чл. 13, параграф 3
Регламент 987/2009 – чл. 16, параграф 1
ЗДДФЛ – чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „а“
ЗДДФЛ – чл. 38, ал. 2
ЗДДФЛ – чл. 65, ал. 2
ЗКПО – чл. 3, ал. 2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……… е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-04-643/01.10.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламента за неговото прилагане Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №987/2009).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Възнамерявате да учредите еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), в което ще бъдете вписан като едноличен собственик на капитала и управител, с предмет на дейност консултантски услуги.
Вие сте български гражданин, но за текущата година и през предходните пет години пребивавате в България по-малко от 183 дни в годината. Работите по трудов договор в Германия, като естеството на работата Ви предполага постоянни пътувания както в рамките на Европейския съюз, така и извън него.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Следва ли да се осигурявате в качеството си на собственик на ЕООД в България?
2. Къде ще се осъществява облагането на евентуални доходи от дивиденти, които бихте получили?
3. Следва ли облагането на приходите от дейността на дружеството да се осъществява в България, позовавайки се на чл. 7, ал. 1 от Спогодбата между Република България и Федерална Република Германия за избягване на двойното данъчно облагане и на отклонението от облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО с ФР Германия)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 за установяване на процедура за прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004.
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент №883/2004 (чл. 11 – 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си („lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази
държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две и повече държави членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004).
За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две и повече държави членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са наети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 „дейност като заето лице“ и „дейност като самостоятелно заето лице“ е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004).
В тази връзка, следва да имате предвид, че по отношение на България към категорията „заети лица” спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО, а към категорията „самостоятелно заети лица” – самоосигуряващите се лица съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО.
Съгласно чл. 13 параграф 3 от Регламент (ЕО) №883/2004, лице, което обичайно осъществява дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави членки, е подчинено на законодателството на държавата членка, в която то осъществява дейност като заето лице.
Следва да имате предвид, че лице, което упражнява дейности в две или повече държави членки, уведомява за това институцията, определена от компетентния орган на държавата членка по пребиваване (основание чл. 16(1) от Регламент (ЕО) №987/2009).
Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е въведена с чл. 1(й) от регламента. „Пребиваване“ е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая могат да се вземат предвид следните критерии:
1. продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки;
2. положението на лицето, включително:
– естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по–специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
– семейното положение и роднинските връзки на лицето;
– упражняването на неплатена дейност;
– когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;
– жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
– държавата членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.
В рамките на процедурата по чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009, след като бъде определено приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство става приложимо по силата на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004, информира съответното лице относно задълженията, установени от същото законодателство и му осигурява необходимото съдействие при изпълнението на изискваните от това законодателство формалности.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1, издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице.
В хипотезата на упражняване на дейност като заето лице в Германия и самостоятелно заето лице в България е важно да имате предвид, че за да спазите задължението за уведомяване по чл. 16(1) от Регламент (ЕО) №987/2009, следва да подадете в ТД на НАП ……… на адрес: ……………… формуляр по образец (обр. ОКд-240), който е качен на страницата на НАП (www.nap.bg) в архивиран файл „Уведомления/искания за издаване на Формуляр А-1/Регламенти на ЕС 883/04 и 987/09/“ в категория „Международни дейности“, подкатегория „Координация на системи за социална сигурност“, раздел „Документи, образци, формуляри“.
В случай че възникнат конкретни въпроси относно определяне на приложимото законодателство, писмено запитване следва да подадете на адрес: 1000 София, бул. „Княз Дондуков“ №52, Национална агенция за приходите, Централно управление, дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, отдел „Осигурителна методология“.
По втори въпрос:
На основание чл. 3 от ЗДДФЛ данъчно задължени лица по този закон са:
1. местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
2. местните и чуждестранните лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). По смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗДДФЛ доходите от дивиденти и ликвидационни дялове от участие в местни юридически лица са от източник в Република България.
Видно от посочените разпоредби, данъчно задължени за доходи от дивиденти от източник в страната са както местните, така и чуждестранните физически лица.
Легална дефиниция на понятието „дивидент” за целите на ЗДДФЛ е установена в §1, т. 5 от ДР на същия закон, а именно това е:
а) доход от акции;
б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
в) скрито разпределение на печалбата.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗДДФЛ облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местни или чуждестранни физически лица от източник в България се облагат с окончателен данък.
Окончателният данък се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент (чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ). Данъчната ставка за определяне на окончателния данък върху доходите от дивиденти е в размер на 5 на сто (чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ този данък се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.
В съответствие с посочените разпоредби, данъчно задължено лице за данъка по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ е дружеството, разпределящо дивиденти (в конкретния случай – регистрираното от Вас търговско дружество), като срокът за внасянето на окончателния данък е обвързан не с момента на изплащането на дохода от дивидент, а с момента на вземането на решение за разпределяне на дивидент.
Във връзка с поставения въпрос е необходимо да имате предвид, че съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Доколкото от изложеното в настоящото Ви запитване не би могло еднозначно да се определи на коя страна сте местно лице, то, в случай че имате въпроси относно данъчното третиране на доходите от дивиденти по силата на конкретна Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), следва да адресирате запитването си до дирекция СИДДО при ЦУ на НАП – гр. София 1000, бул. „Княз Ал. Дондуков” №52.
По трети въпрос:
Тъй като в запитването не се съдържа конкретна фактическа обстановка не е възможно изразяване на становище относно данъчното третиране на конкретна, извършвана от Вас дейност. Доколкото сте посочили намерение за учредяване на ЕООД съгласно Търговския закон (ТЗ), за целите на данъчното облагане са приложими общите разпоредби на ЗКПО.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
По отношение на прилагането на чл. 7 от СИДДО с ФР Германия следва да се отбележи, че тази разпоредба е приложима в случая на печалби, реализирани от чуждестранни юридически лица чрез място на стопанска дейност в Република България или от разпореждане с имущество на такова място на стопанска дейност, както и за доходите, посочени в този закон, с източник в България на чуждестранни юридически лица (чл. 4, ал. 2 от ЗКПО).
Дефиниция на понятието „място на стопанска дейност“ (МСД), за целите на ЗКПО, е дадена в т. 5 от § 1 на ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) (т. 2 от § 1 на ДР на ЗКПО).
При липса на МСД печалбите не подлежат на облагане в страната, на която предприятието не е местно лице.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Моля при следваща кореспонденция с дирекция ОДОП …. да посочвате телефон и електронен адрес за връзка, което ще спомогне за осъществяване на контакт с Вас.