КСО, чл.4, aл. 1, т. 5,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 1,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 1, буква в,КСО, чл.4, aл. 6

2_172/11.02.2015 г.
КСО- чл. 4, ал. 1, т. 5;
чл. 4, ал. 6;
ЗЗО-чл. 40, ал. 1, т. 1;
чл.40, ал.1, т.1,б.в.
Излагате следната фактическа обстановка: на член кооператори – избрани от Общото събрание на кооперацията за членове на Управителния и контролен съвет, изплащате възнаграждение – по-малко от 100 лв. месечно на лице, за покриване на разходите им за присъствие на заседание на УС и КС. Лицата са пенсионери по възраст и не работеят на трудов договор или друг договор на друго място.
Поставяте следния въпрос: Следва ли да им начисляватеи удържате суми за ДОО и други.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и в съответствие с действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.1 и чл.2, ал.1 от Закона за кооперациите (ЗК), кооперацията е юридическо лице, което може да бъде учредено от най-малко 7 дееспособни физически лица, които вземат решение на учредително събрание. Учредителното събрание приема устав и избира председател на кооперацията, управителен и контролен съвет. Членовете на управителния и контролен съвет се избират измежду членовете на кооперацията със срок от 4 години (чл. 20, ал. 1 и чл.27, ал.1 от ЗК).
В Кодекса за социално осигуряване (КСО) е предвиден специален ред в чл. 4, ал. 1, т. 5, по който се извършва осигуряването на членовете на кооперации. Съгласно предложение първо на посочената разпоредба, членовете на кооперации, упражняващи трудова дейност и получаващи възнаграждение в кооперацията, подлежат на задължително осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
Членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се осигуряват за безработица (предложение второ).
По реда, определен в специалната разпоредба на чл. 4, ал.1, т. 5 от КСО, следва да се осигуряват членовете на кооперации, които работят без трудови правоотношения в кооперацията, независимо дали работата се извършва по сключени договори за възлагане или по възлагателни протоколи на общото събрание или на други органи на кооперацията съобразно устава и приетите правила за работа.
Осигурителните вноски при работа без трудови правоотношения (граждански договор) са в размера за фонд “Пенсии“, фонд “Общо заболяване и майчинство“ и фонд “Трудова злополука и професионална болест“ и се дължат върху полученото брутно възнаграждение, независимо от неговия размер, без да се приспадат нормативно признатите разходи, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. За членовете на кооперации, работещи без трудови правоотношения в кооперацията, не се определя минимален осигурителен доход по групи професии и икономически дейности. За един месец осигурителен стаж на тези лица се зачита месецът, през който е получено възнаграждение, не по-малко от минималната работна заплата за страната, ако върху това възнаграждение са внесени или са дължими осигурителни вноски. Ако възнаграждението е под минималната работна заплата, осигурителният стаж се зачита пропорционално (чл. 9, ал. 1, т. 2 от КСО).
На основание чл. 4, ал. 6 КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, само когато са лица, регистрирани като самоосигуряващи се – упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, земеделски производители, или ако полагат труд без трудово правоотношение.
Следователно лицето – член кооператор, работещо в кооперациятабез трудово правоотношение подлежи на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 5 от КСО за всички осигурени социални рискове без безработица независимо, че е пенсионер.
Съгласно на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), здравноосигурителната вноска на членовете на кооперации, получаващи възнаграждение от кооперацията се внасят върху доходът, върху който се внасят вноски за държавното обществено осигуряване, независимо от обстоятелството, че им е отпусната пенсия, защото в ЗЗО липсва разпоредба подобна на тази на чл.4, ал.6 от КСО, която да позволява на самоосигуряващите се лица да избират да правят вноски за социално осигуряване.
Осигурителните вноски за здравно осигуряване се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване (чл.40, ал.1, т.1,б.в от ЗЗО).’

Оценете статията

Вашият коментар