2_1759/13.07.2009г.
КСО – чл.4, ал.1, т.7, ал.3, т.2; чл.127, ал.1
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.2
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че двама съдружници в дведружества с ограничена отговорност са вписани като техни управители. Те не получават възнаграждение в дружествата. Осигуряват се като самоосигуряващи се лица – съдружници в други търговски дружества.
Въпросът, който отправяте е как трябва да се осигуряват тези лица в двете ООД-та?
Отправеното от Вас запитване е насочено към проучване на становището на приходната администрация с цел използването му за дейността на задължени лица, които остават анонимни, предвид което и в съответствие с действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл.10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
В този смисъл за да възникне основание за осигуряване насобственика /съдружника/ в търговско дружество той следва да упражнява лична трудова дейност в дружеството, като за упражняване на трудова дейност се приема всяко действие на собственика /съдружника/ по повод функционирането на дружеството.
Управителят на ООД се осигурява социално по реда на чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), определен за лицата, упражняващи трудова дейност като изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества. За целите на осигуряването такъв договор се приема за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител. Лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО се осигуряват за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица върху получените или начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност на съответното търговско дружество и квалификационна група професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6, ал.2, т.3 и ал.3от КСО/.
Ако управителят на ООД не получава възнаграждение за положен труд като управител на дружеството, осигуряването е по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, по който се осигуряват собствениците или съдружници на търговски дружества. Тези лица внасят авансови осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица или само за пенсия върху избран от тях осигурителен доход между минималния и максималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на ДОО за съответната календарна година. Окончателният размер на месечният им осигурителен доход се определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд “Пенсии“ и за допълнителното задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на декларацията.
С промяната в чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) е въведено задължение лицата, които се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО да декларират започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка упражнявана трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация /чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧ/.
Осигурителните вноски на лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход /2000лв. за 2009г./, по следния ред:
1.доходи от дейности на лицата по чл.4, ал.1 и 2 от КСО;
2.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3.доходи за работа без трудово правоотношение.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО /чл.127, ал.1 от КСО/. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл.9, ал.6 и 7 и §9, ал.2 и 3. Самоосигурените лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка.
Здравното осигуряване на съдружниците в търговски дружества се осъществява по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване – върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО и годишно върху доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
‘