КСО, чл.7, aл. 1,КСО, чл.7, aл. 2,КСО, чл.158,ДОПК, чл.178, aл. 6,КСО, чл.113,ДОПК, чл.87, aл. 6

5_23-29-118/15.11.2012 г.
КСО, чл.7, ал.1, чл. 7, ал.2, чл. 113, чл.158;
ДОПК, чл. 87, ал. 6, 178, ал. 6 от ДОПК;
В запитването сте изложилиследнатафактическа обстановка:
На 24.01.2012 г. са изплатени трудовите възнаграждения за месец януари 2012 година. На същата дата осигурителятпревежда дължимите осигурителни вноски, които постъпват по сметка на НАП на 25.01.2012 г. В декларация образец № 6 (Приложение към чл.4, ал. 2, т. 2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица) осигурителят декларира в точка 18 „Дата на изплащане/начисляване”, че възнагражденията са изплатени на 24.01.2012 г.
При издаване на Удостоверение за наличие или липса на задължения на основание чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е установено наличие на задължения – лихви просрочие за месец януари.
Във връзка с възникналия казусе поставен следният въпрос:
На какво основание е начислена лихва просрочие за периода 24.01.2012г.
– 25.01.2012 г.?
Предвид въпросът, описаната фактическа обстановка и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Сроковете за внасяне на осигурителните вноски са регламентирани в чл.7 от КСО.
Съгласно чл.7, ал.1, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него.
Предвид разпоредбата на чл. 7, ал.2 от КСО, осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 и 2 от същия се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение.
На основание чл.158 от КСО,осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се превеждат едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване.
За осигурителните вноски, внесени след цитираните по-горе срокове се дължи лихва в размер определен съгласно чл.113 от КСО.
Тъй като в КСО липсва изрична разпоредба кога са считат погасени задълженията изплатени по банков път, по отношението на внасяне на осигурителни вноски се прилага разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от ДОПК, съгласно която безкасовото плащане се смята за извършено в срок, когато плащането е наредено най-късно в последния ден, в който изтича срокът за доброволно плащане на публичното задължение, и дължимата сума е постъпила по съответната сметка не по-късно от следващия работен ден.
Предвид цитираната разпоредба, в конкретния случай задължението за внасяне на осигурителни вноски се счита за погасено в деня, в който е било наредено плащането, тъй като на следващия ден сметката на приходната администрация е била заверена.
Тъй като на основание чл. 7, ал. 1 от КСО вноските е следвало да бъдат внесени на 24.01.2012 г., неоснователно е начислена лихва за един ден просрочие.
За отстраняване на грешката следва да подадете молба в ТД на НАП ГДО.

Оценете статията

Вашият коментар