международен транспорт и прилагане на ЗДДС

ОТНОСНО: международен транспорт и прилагане на ЗДДС
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-…………. свх. № …. от 16.12.2010г. е изложена следната фактическа обстановка:
Две фирми, регистрирани по ЗДДС в страната извършват международен транспорт. За пътните такси и зареденото гориво в други държави членки на Европейския съюз се използват Еврошел карти, издадени на името на едната фирма, като фактурата е обобщена с платено ДДС в държавата на зареждане. Вашата фирма е притежател на картите ифактурира на другата фирма част от горивото и услугите, реално ползвани от камионите на втората фирма.
Поставени са въпроси дали в издадената фактура,фирмата-притежател на картите трябва да се начисли ДДС или не и какво е основание.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
От гледна точка на третирането им за целите на ЗДДС, доставките на стоки следва да се дефиниренцират като облагаеми или необлагаеми, като се има предвид следното:
По смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, данък върху добавената стойност се дължи за всяка доставка на стока с място на изпълнение на територията на страната, извършена от данъчнозадължено лице по този закон, освен когато същия закон предвижда друго. В този случай доставката е облагаема с данъчна ставка в размер на 20 %.
Предвид гореизложеното, за да се определи начина на облагане на доставките на стоки /в случая – гориво/ съгласно разпоредбите на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
На основание чл. 17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Следователно, при зареждането на гориво в друга държава членка и последващата му продажба на българската фирма, по отношение на облагането с ДДС ще се прилага разпоредбата от законодателство на съответната държава.
Предвид разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗДДС, тази доставка е с място на изпълнение в друга държава членка и не възниква задължение за начисляване на ДДС по смисъла на чл.86, ал.3 от ЗДДС. Съгласно тази норма, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
По отношение на данъчното третиране на платените пътни такси в различни държави членки:
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ, бр.95 от 01.12.2009г./ е променен общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и е заменен с нов, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването насъщия.
Когато получателят е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС е мястото, където е установен доставчикът, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е извършена чрез постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС предвижда, че когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставките на услуги е мястото, където е установен получателят, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е предоставена на постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.
Същевременно в ал. 4 на чл. 21 от закона са разписани някои изключения от горното правило, като т. 1 визира услугите, свързани с недвижими имоти.
Съгласно специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.
Съгласно Решение на съда на Европейските Общности от 12.09.2000 г. по Дело С-359/97, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, като използването на пътната инфраструктура зависи от плащането на пътна такса, като размера й зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние и следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение.
Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, при заплащане на пътни таксие налице доставка, свързана с недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси е територията на съответните държави – членки, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която, са платени пътни такси. Именно горната разпоредба се посочва като основание за неначисляване на данък. Това е така, тъй като по смисъла на чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.

Оценете статията

Вашият коментар