Изх. №94-Г-204
Дата: 04.12.2009 год.
ЗМДТ, чл. 44, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 49, ал. 3.
В отговор на въпросите, които поставяте относно начина на деклариране и заплащане на данък при придобиване на имущества за получени по дарение парични средства от юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващо дейност в частна полза, Ви уведомяваме:
Обект на облагане с данък е всяко получено дарение, съответно декларация се подава за всяко дарение. Този извод следва от цялата нормативна уредба на данъка при придобиване на имущества /раздел III от ЗМДТ/, но по-явен израз е намерил напр. в чл. 46, ал. 1 ЗМДТ, според който основа за определяне на данъка е оценката на имуществото в лева към момента на прехвърлянето. При липсата на писмен договор за дарение трудно може да се поддържа, че всяка постъпваща по банков път сума е част /транш/ от едно по-голямо дарение. В този смисъл практиката на сумиране и деклариране с една декларация на всички получени по дарение парични суми за определен период не е правилна. Ако се допусне, все пак, с оглед спестяване на разходи по администрирането, деклариране с една декларация на всички получени парични средства /в лв./ от един дарител за определен период, би следвало да се направи опис на всички суми, включени в декларацията и датата им на получаване.
При подаване на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ за получено дарение дареният не е длъжен да представя доказателства за получените имущества /освен в хипотезите по чл. 48, ал. 3 и ал. 4 ЗМДТ/. В случаите, в които органите по приходите, съответно служителите на общините, се възползват от правомощията, предоставени им от ДОПК, респ. посочени в чл. 12, ал. 1 ДОПК, а именно да проверяват счетоводни, търговски или други книжа, документи и носители на информация с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци, както и да изискват и събират оригинални документи, данни, сведения, книжа, вещи, извлечения по сметки, справки и пр. с цел установяването на задължения и отговорности за данъци /чл. 12, ал. 1, т. 6 и т. 7 ДОПК/, задължените лица са длъжни да представят исканите документи, данни, сведения и пр.
Дължимият данък се внася в бюджета на общината в двумесечен срок от получаването на имуществото – чл. 49, ал. 4 ЗМДТ, т.е. от получаване на дарението, а не от подаването на декларацията, поради което, за да се спази и контролира срока на плащане на данъка и съответно момента, от който се начисляват лихви, следва да се следи датата на постъпване на всяко дарение.
Дължимият данък може да бъде внесен като обща сума с едно платежно нареждане за всички получени дарения в рамките на определен период, но към платежното нареждане следва да има опис на включените суми.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘