Изх. № 24-39-11
Дата: 09.01.2020 год.
ЗДДС, чл. 118, ал. 16;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 52з, ал. 3.
ОТНОСНО: обхват на понятието „софтуер за управление на продажби в търговски обект“ по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)
В Централно управление на Национална агенция за приходите (ЦУ на НАП) е препратено по компетентност Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър с вх. № 24-39-11/18.01.2019 г. В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
Клиент на Адвокатско дружество „……………..“ с ЕИК ……….. е фирма „…………..“ АД с ЕИК …………………. (дружеството).
Търговската дейност на дружеството се състои изцяло в доставката на бързо оборотни стоки на търговци на едро и дребно. Дружеството не продава стоки на крайни клиенти (потребители). Същото няма търговски обекти (магазини и други подобни), до които да имат достъп клиенти. Разполага със складове, от които със собствен превоз експедира продаваните стоки до своите клиенти. Всички продавани стоки се доставят единствено от дружеството по предварителна заявка от страна на съответния клиент.
Клиентите му, които са търговци на едро, обикновено се разплащат безкасово с дружеството. Клиентите, които са търговци на дребно, често предпочитат да се разплащат с дружеството в брой при доставката на поръчаните стоки. За клиентите, които се разплащат в брой, дружеството издава фактура и фискален бон в момента на експедирането на стоките от склада си и предава същите на клиента в момента на доставката, срещу което получава плащане в брой.
Дружеството използва софтуерна система, която следи наличности на стоки, прехвърляне на стоки от един склад в друг, извършването на продажби, връщането на стоки и други подобни дейности.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Длъжно ли е дружеството да използва само софтуер, който е включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС?
2. Необходимо ли е използвания от дружеството софтуер за управление на продажбите да отговаря на изискванията, посочени в приложение №29 към Наредба №Н-18/2006 г. (чл. 52з, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г.)?
3. Необходимо ли е използвания от дружеството софтуер за управление на продажбите да управлява фискалните устройства на дружеството (чл. 52з, ал. 3 от Наредба №Н-18/2006 г.)?
Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
Определенията за „софтуер за управление на продажбите в търговски обект“ и „управление на продажбите“ (СУПТО) са дадени съответно в § 1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и в § 1, т. 19 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г.
Задължително изискване, заложено в определението, е обработката на информацията да бъде автоматизирана. Това означава, че софтуерът автоматизирано обработва и съхранява в база данни въвеждана информация за количество, вид и продажна цена на заявени от клиент стоки и/или услуги и отразява тяхното предоставяне/заплащане. Важно условие е използваният софтуер да обработва информацията автоматизирано в търговския обект за извършване на продажби, за които е налице задължение за издаване на касов бон.
В конкретния случай, доколкото във фактическата обстановка на запитването е посочено, че „за стоките, заплащането на които е в брой се оформя фактура и фискален бон в момента на експедирането им от склада и се предават на клиента“ се налага извод, че дружеството извършва разносна търговия, продажбите на които се отчитат с издаване на фискална касова бележка от дружеството и същата се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането. Разпоредбата в чл. 25, ал. 2 от наредбата допуска при разносната търговия фискална касова бележка да се издава при клиента, на мястото на предаване на стоката, което не променя същността на търговската операция.
Доколкото от фактическата обстановка става ясно, че за клиентите, които се разплащат в брой, дружеството издава фактура и фискален бон в момента на експедиране на стоката от склада и предава същите на клиента в момента на доставката, то складът се класифицира като търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Доколкото в склада/складовете се използва софтуерна система, която отговаря на дефиницията за СУПТО, и поради факта, че дружеството представлява лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г., то за дружеството е налице задължение за използване само на софтуер, който е включен в списъка по чл. 118, ал. 16 от ЗДДС. Този софтуер трябва да отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 на Наредба №Н-18/2006 г., вкл. да управлява фискалните устройства на дружеството съгласно чл. 52з, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/