1053/22.08.2013г.
Чл.21, ал.2 ЗДДС
В писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ………….. с вх. № ………г. сте цитирали разпоредбата на чл.18, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Обн. L OB. Бр.77 от 23 март 2011г./, регламентираща условията при които получател, установен в Общността има статут на данъчно задължено лице. Във връзка с посочената норма и разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС сте поставили следните въпроси:
1. Следва ли при представяне на заявление за получаване на ДДС номер от европейски контрагент да се начислява ДДС?
2. Ако не следва да се начислява ДДС и се издаде фактура с основание за неначисляване „чл.21, ал.2 от ЗДДС”, в коя колона на дневника за продажби да се посочи доставката и следва ли да се подадеVIES декларация?
3. Как следва да се попълни VIES декларацията, при условие, че контрагентът все още не е получил идентификационен номер за целите на ДДС и не може да се получи потвърждение за валидност в сайта на ЕС?
С оглед разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ изразяваме следното становище:
Общите правила за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуги са разписани в чл.21, ал.1 и ал.2 от ЗДДС. Когато получателят на услугите е данъчно незадължено лице мястото на доставката е там, където доставчикът е установил независимата си икономическа дейност /ал.1/. При доставка на услуги на данъчно задължено лице, мястото на изпълнение е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тази услуга се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е там, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя /ал.2/.
За да се определи приложимият данъчен режим на доставката на услуги – облагаема на основание чл.12 от ЗДДС или доставка с място на изпълнение извън територията на страната, по която не се начислява ДДС по силата на чл.86, ал.3 от закона, следва към датата на данъчносто събитие доставчикът да установи статута на получателя по доставката. Документите необходими за доказване на това обстоятелство са посочени в Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Обн. L OB. бр.77 от 23 март 2011г./, в сила от 01.07.2011г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки на ЕС.
В посоченото от Вас писмо изх.№ 15-00-26/16.11.2011г. на ЦУ на НАП са дадени пояснения относно начина, по който доставчикът на услуги може да установи статута на получателя и са посочени доказателствата, които следва да получи от контрагента си за да приложи разпоредбата на чл.21, ал.2от ЗДДС.
В описания от Вас случай основание за неначисляване на ДДС за доставката на услуги ще възникне, ако към определената съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС и чл.12, ал.1 от ППЗДДС дата на данъчното събитие, по отношение на получателя са изпълнени изискванията на чл.18, пар.1, б.”б” от Регламент за изпълнение №282 /2011 на ЕС и разполагате с доказателства за това.
Данъчната основа на доставка на услуги с място на изпълнение територията на друга държава членка на ЕС се отразява в колона 22 на Дневника за продажби,в клетка 17 на Справката-декларация по ЗДДС и във VIES-декларацията за съответния данъчен период. Срокът за подаването на декларациите и на отчетните регистри, съгласно чл.125, ал.5 от ЗДДС е до 14 число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
Предвид направеното с Директива 2008/8/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година допълнение в чл.214, ал.1 от Директива 2006/112/ЕО, което задължава държавите членки да предприемат необходимите мерки за да гарантират, че е идентифицирано чрез индивидуален номер всяко данъчно задължено лице, което на съответната им територия получава услуги, за които е задължено да внесе ДДС съгласно чл.196 от Директива 2006/112/ЕО, считаме, че в срока за подаване на отчетните регистри и декларациите по ЗДДС следва да получите информация относно дадения при регистрацията по ДДС идентификационен номер начуждестранния контрагент по доставката.
‘