3_ 671/02.03.2011 г.
ЗДДС, чл. 26, ал. 3, т. 1
ЗМДТ, чл. 61р
Относно: определяне на данъчна основа на услуга съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването дружеството е собственик на хотел в гр.Л. Във връзка с въвеждането на туристически данък, Общинският съвет в гр.Л. е приел с наредба размера и начина на заплащане на този данък. В наредбата е указано задължителното посочване на данъка на отделен ред в документа, издаван от хотела на клиента. Дружеството е регистрирано по ЗДДС и фактурите се издават автоматизирано чрез компютърна програма. При отделянето на туристическия данък на самостоятелен ред във фактурата върху размера му също се начислява ДДС. Предвид изложеното се поставя въпроса правилно ли е начисляването на ДДС върху туристическия данък и ако не по какъв начин следва да се посочва във фактурата на отделен ред необлагаема с ДДС сума, представляваща туристически данък?
При така изложенатафактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следното становище:
Общият ред за определяне на данъчната основа при доставка на територията на страната е посочен в чл. 26 от ЗДДС, а особените случаи при определянето й – в чл. 27 от с.з. В алинея 1 на чл. 26 от ЗДДС е регламентирано, че данъчна основа по смисъла на закона е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка върху добавената стойност. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки с обезщетителен характер. Така определената данъчна основа съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗДДС се увеличава с:
1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;
2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;
3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;
4. стойността на неподлежащите на връщане от данъчно регистриран получател обикновени или обичайни опаковъчни материали или контейнери.
На основание чл. 15 от ППЗДДС данъците и таксите по Закона за местните данъци и такси(ЗМДТ) се включват в данъчната основа на доставките, за които те са дължими.
Със Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси
(обн. ДВ, бр. 98 от 14.12.2010 г.) в глава втора се създава раздел VІІ: “Туристически данък“. Разпоредбите в този нов раздел регламентират обектите на облагане, данъчно задължените лица, задълженията на тези лица за внасяне, документиране и деклариране на данъка,сроковете за внасяне и т.н. Съгласно чл.61р от ЗМДТ с туристически данък се облагат нощувките, като данъчно задължени лица са лицата,които ги предлагат.
Предвид гореизложеното туристическият данък, определен съгласно разпоредбите на ЗМДТ, следва да се включи в данъчната основа на услугата по настаняване в хотел.
‘