Изх. № 08-Б-4
Дата: 27.05.2014 год.
ЗМДТ, чл. 21, ал. 2
Относно:Определяне на данъчната основа за облагане на нежилищен
имотна предприятие, върху което е учредено право на
ползванена физическо лице
В отговор на въпроса, който поставяте в писмото си относно определяне на данъчната основа за облагане с данък върху недвижимите имоти на нежилищен имот, принадлежащ на предприятие, върху който е учредено вещно право на ползване на физическо лице, Ви уведомяваме:
В разглеждания случай данъчнозадълженото лице е ползвателят на имота, който в това си качество следва да подаде декларация по чл. 14 ЗМДТ – чл. 11, ал. 2 и чл. 3 ЗМДТ.
В ЗМДТ не е уредена изрично хипотезата на облагане на имот, принадлежащ на предприятие, върху който е учредено право на ползване на физическо лице. В чл. 21, ал. 2 ЗМДТ е регламентирана хипотезата на определяне на данъчната основа за облагане на нежилищен имот, върху който е учредено право на ползване на предприятие. Според тази разпоредба и тъй като при предприятията водещ е принципът за определяне на данъчната основа въз основа на отчетнатастойност,акособственикът на имота също е предприятие се взема предвид отчетната стойност при собственика. Обратен е принципът при данъчнозадължените физически лица – при тях данъчната основа се определя въз основа на данъчната оценка.
Чл. 21, ал. 2 ЗМДТ установява специална хипотеза, при която данъчнозадълженото лице – ползвател е предприятие. Доколкото в коментирания случай данъчнозадължено лице е физическо лице и определящото е, че ползвателят, а не собственикът е данъчнозадълженото лице, което следва да декларира и заплаща задълженията за имота, считам, че данъчната основа следва да бъде данъчната оценка на имота в съответствие с нормите по Приложение № 2 към ЗМДТ.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОРНАНАП:
/п/
/С. МАРКОВ/
‘