Изх. № 53-00-838
04.10. 2013 г.
чл. 69, ал,1, т. 1 от ЗДДС
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
§ 1, т. 13 от ДР на ЗДДС
Регламент № 282/11
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството възнамерява да развива търговска дейност с предплатени комуникационниуслуги на трите български мобилни оператори.
Предвид факта, че силата на излъчване на българските GSM оператори на територията на Република Сърбия около градовете Пирот, Димитровград и други населените места е много добра, а тарифните условия по изгодни предплатените комуникационни услуги (ваучери) ще се продават на данъчно задължени лица в Сърбия.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Дружеството ще има ли право на данъчен кредит за покупката на ваучерите?
2. Какви документи следва да притежава за извършените доставки и на какво основание от ЗДДС следва да издаде фактура на клиента?
3. Следва ли да има изготвена износна декларация, ако ваучерите се предават на магнитен носител (CD или флаш памет карта .)
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Доставките, за които регистрирано по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл. 69, ал. 1 и ал. 2 от закона. Съгласно чл. 69, ал,1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗДДС “електроннисъобщителни услуги“ са електронни съобщителни услуги по смисъла на Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
По смисъла на § 1, т. 17 от ЗЕС “електроннасъобщителна услуга“ е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителнимрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи.
За целите на ЗДДС електронните съобщителни услуги включват и прехвърляне или отстъпване на правото да се използва капацитетът за пренасяне, излъчване, предаване или приемане, или предоставянето на достъп до глобални информационни мрежи.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитванетодружеството закупува предплатени комуникационни услуги (ваучери) към съответен мобилен оператор (в случая оператори установени в България), които продава от свое име и за своя сметка на различни лица установени в ЕС и извън него, което е облагаема доставка по смисъла на чл. 12 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС (в сила от 01.01.2010 г.), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването, ако получателят на тези предплатени комуникационни услуги е данъчно задължено лице, установено в трета страна /конкретно в Сърбия/, мястото на изпълнение на същите ще е извън територията на страната и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за дружеството не възниква задължение за начисляване на ДДС.
В случай, че получател на тези услуги е данъчно незадължено лице и е изпълнено условието на чл. 21, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, т.е същият да е лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Общността, място на изпълнение отново ще е извън територията на страната, доколкото предмета на услугата попада сред изчерпателно изброените в т. 2 на посочената разпоредба.
Следва да имате предвид, че в тези случай българското дружество ще извършва доставки с място на изпълнение в Сърбия и в тази връзка, следва да се съобрази с нормативната база в Република Сърбия.
СРегламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/11), в сила от 01.07.2011 г. се определят доказателствата, които трябва да получи доставчикът на услугата от нейния получател, за да определи дали той е ДЗЛ или ДНЗЛ.
Регламент №282/2011 вменява отговорността и задължението за правилното определяне статута на получателите на предоставяните услуги на техния доставчик. За да бъде сигурен, че те са ДЗЛ или ДНЗЛ, той следва да притежава определени доказателства.
При определяне на данъчния статут на получател на услуга, установен извън Общността, за доставчика са налице хипотезите, определени в чл. 18, ал. 3 от регламента. Той може да приеме, че получател на услугата му е данъчно задължено лице (освен ако разполага с информация за противното) ако:
– е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на държавата, където е установен, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.11.1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите – членки, в областта на данъците върху оборота – правила за възстановяване на ДДС на ДЗЛ, които не са установени на територията на Общността (съгласно чл. 18, ал. 3, б “а“ от регламента); или
– получателят на услугата не му е предоставил такова удостоверение, издадено от неговите компетентни данъчни органи, но доставчикът разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или с подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на ДЗЛ, както и, ако разполага с всяко друго доказателство за това, че клиентът му е ДЗЛ или с проверена информация по въпроса, предоставена му от получателя (проверката съгласно чл. 18, ал. 3, б. “б“ от регламента предвижда прилагането на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания).
За повече информация Ви уведомяваме, че на страницата на Националната агенция за приходите (www:nap.bg) е публикувано становище изх. №15-00-26/ 16.11.2011 г. относно установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Относно документирането на доставките, когато за доставчика не възниква задължение за начисляване на данък, следва да се издаде фактура, която да отговаря на изискванията на чл.114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС, в която да се посочи съответното основание за неначисляване на данък.
По трети въпрос:
Запитването, в частта относно необходимостта от износна митническа декларация, в случай че ваучерите се предават на магнитен носител (CD или флаш памет карта) е изпратено по компетентност на Агенция митници.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.